Интелектуалци, историци и общественици изпратиха обръщение до президента Росен Плевнелиев, председателя на парламента Михаил Миков, премиера Пламен Орешарски във връзка с опитите за ревизия на българската позиция по повод европейското членство на Република Македония. Обръщението бе изпратено и до ръководството на ВМРО – Българско национално движение.
Още: Защо други църкви в България не могат да се наричат православни? Гръцки митрополит защитава БПЦ
Още: Над 250 оферти от целия асортимент на Kaufland за новогодишната нощ
"Връщането към политиката на компромиси и непрекъснати отстъпки няма да допринесе нито за подобряване на образа на България в очите на най-младата й съседка, нито до даване права на определящите се като българи нейни граждани, нито до спиране на езика на омразата, нито от отказ от национални, етнически и последващи териториални претенции към България" - се казва в обръщението.
Пълен текст на обръщението:
Обръщение
До
Президент на Р България Росен Плевнелиев,
Председател на Народното Събрание Михаил Миков,
Министър-председател на Р България Пламен Орешарски,
Министър на външните работи Кристиан Вигенин,
Председател на ВМРО – БНД Красимир Каракачанов
През последните дни с безпокойство се констатират редица опити и намерения за поредната подмяна и ревизия на българската позиция по повод европейското членство на Република Македония.
Използването на политическата криза, в която се намира управлението на страната не трябва да се превръща в аргумент за защита на кауза, която няма нищо общо с българските национални интереси и отстояването на авторитета и името на България.
Стремежът към лична самоизява, левичарските уклони, реминисценцията по минали грешки и съчетаването на частни интереси не може и не трябва да бъде за сметка на страната ни.
Връщането към политиката на компромиси и непрекъснати отстъпки няма да допринесе нито за подобряване на образа на България в очите на най-младата й съседка, нито до даване права на определящите се като българи нейни граждани, нито до спиране на езика на омразата, нито от отказ от национални, етнически и последващи териториални претенции към България.
Изминалите 21 години от признаването на независимостта на Р Македония от България недвусмислено доказват, че в двустранните отношения, македонските правителства каквито и да са били те по политическа ориентация са настоявали да имат само права, докато за България са оставали винаги задълженията.
България трябва да подкрепя евроинтеграцията на Р Македония и нейният път към европейските ценности. Тази позиция не трябва в никакъв случай да бъде за сметка на националните интереси на България и в компромис нито с правата на българите в Македония, нито с нашето историческо и културно наследство, с паметта на страната ни.
Правителствата и парламентите ще идват и ще си отиват от политическия живот на страната, но националните интереси и авторитетът на България трябва да бъдат обединяваща и непреходна даденост и задължение за всички държавни мъже и обществени личности в публичният живот на страната.
Македония трябва да извърви своят път към членството в Европейския съюз, да изживее вътрешните си конфликти и отговорно да изпълни всички принципи за добросъседство.
Първото необходимо условие за подкрепа от страна на България трябва да бъде именно договор за добросъседство, в който ясно да бъдат определени както правата, така и задълженията на бившата югорепублика.
Отказът от подобен договор към момента ясно показва двусмислената позиция на днешното македонско държавно ръководство по редица важни проблеми, засягащи както отказа от покровителството на т.нар. македонско малцинство, така и претенциите към българската история и култура.
Не бива да се самозаблуждаваме, че поредният жест на добра воля от страна на България ще бъде оценен положително. Напротив, всички добронамерени жестове на българските правителства досега са били възприемани в Скопие като слабост и незаинтересованост от българска страна. Те винаги са окуражавали управляващите в Скопие да засилват репресивните мерки спрямо хората с българско самосъзнание и още по-нагло да фалшифицират българската история. Мълчанието на българската дипломация досега е получавало в отговор от страна на скопското правителство единствено нови претенции и клевети срещу България на всички международни форуми.
България е длъжна да има здрава, хомогенна и аргументирана позиция спрямо Македония, защото историческата истина, духовната и материална култура през последното хилядолетие са на наша страна.
Половинчатото и коминтерновско отношение, полугласното и материално мотивираното поведение на още компромиси е предателство не само към поколенията, които са живели преди нас и са отстоявали българската кауза, но и към поколенията, които искат да останат в България и тези, които ще дойдат след нас.
То е предателство и към онези българи в Р Македония, които въпреки стогодишната политика на репресии и асимилация на територията на Вардарска Македония (днешна Р Македония) са изстрадали своето българско име и чест. Българи, които гледат към България с надежда, че тя най-после ще защити техните човешки права и достойнство.
Обръщението е подписано от:
Акад. Георги Марков
Проф. д-р Трендафил Митев
Проф. д-р Божидар Димитров
Проф. д-р Светлозар Елдъров
Проф. д-р Анна Димитрова
Проф. д-р Петър Иванов
Проф. д-р Пламен Павлов
Проф. д-р Радослав Радев
Проф. полк. Михаил Харалампиев
Проф. д-р Петко Петков
Доц. д-р Лиляна Василева
Доц. д-р Маргарита Василева
Доц. д-р Тинна Костова
Доц. д-р Димитър Тюлеков
Доц. д-р Стоян Германов
Доц. д-р Александър Гребенаров
Доц. д-р Йордан Величков
Доц. д-р Пеньо Пенев
Доц. д-р Милен Михов
Доц. д-р Борисов Желев
Д-р Наум Калчев
Д-р Володя Милачков
Д-р Йордан Грозданов
Д-р Иван Лазаров
Гл. ас. д-р Слави Славов
Инж. Александър Цегриловски
Инж. Николай Николов
Маргарита Недкова, общественик
Иван Николов, журналист
Любчо Трохаров, бивш посланик
Елена Богарчева, историк
Николай Кънчев, историк
Цочо Билярски, общественик
Чавдар Ангелов, историк
Красимир Узунов
Спас Ташев, демограф
Искрен Веселинов, председател на „Център за демографска политика“
Ангел Джамбазки, общински съветник
Райна Дрангова, общественик
Красимир Каракачанов, историк
Алекс Алексиев, син на Райко Алексиев
Подписката продължава
