Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Има ли контрол над ГМО у нас?

25 май 2013, 17:03 часа • 48213 прочитания

Десетки излязоха в центъра на София, за да се присъединят към международния протест срещу американския ГМО производител "Монсанто", съобщи БГНЕС.

Протестното шествие в София започна от площад "Независимост" и се отправи първо към Министерството на околната среда и водите, а след това и към Министерството на земеделието и храните, двете институции в България, които трябва да контролират произвеждането и разпространението на ГМО. Много от протестиращите носеха със себе си различни искания към управляващите като "Етикетите да казват, ако съдържа ГМО", "Чиста храна = здрави деца". Имаше дори и призив към американския президент Барак Обама : "Obama stop GMO!".

В над 55 страни днес са организирани шествия срещу най-голямата корпорация, отглеждаща ГМО, "Монсанто", отбеляза Борислав Сандов. "Въпреки, че в Закона за ГМО и в Закона за храните е заложено изискването на етикетите на храните, съдържащи ГМО, това да бъде изписано, ние не виждаме нито един продукт с подобен етикет.

Министърът на земеделието и храните така и не промени Наредбата за етикетирането, за да може да се приложи законът. Контролът не само по отношение на площите, но и по отношение на храните е абсолютно нулев", коментира той.

Сандов напомни, че след серия протести през 2010 година България затвърди позицията си по отношение на отглеждането на ГМО култури в страната. По закон никъде в нашата страна няма място, на което да е позволено отглеждането на ГМО, но не можем да знаем дали това на практика е така, защото от един отговор, който наскоро получихме от МОСВ стана ясно, че всъщност не се правят проби и няма никакъв контрол, заяви Сандов.

"Когато ние сме правили проби на фуражи или храни, почти винаги сме установявали наличие на ГМО, което не е етикетирано, за мен това е голям проблем, защото потребителите трябва да знаят дали нещо съдържа ГМО преди да решат да си го купят. Информираният избор е водещ принцип в ЕС и би трябвало да се спазва и в България, но това не се случва поради липса на отговорност от страна на МЗХ и МОСВ", подчерта той.

Друг от протестиращите, Петър Кърджилов също застана зад искането МЗХ най-накрая да приеме промените в Наредбата за етикетирането. "В нашата мила родина никой не си мръдва пръста, за да въведе наредбите, които трябват, за да се изпълни законът", коментира той.

Американската компания "Монсанто" е един от най-големите производители на ГМО-храни в света. Царевицата МОН 810 на американския гигант "Монсанто" е една от двете ГМО-култури, разрешени за отглеждане на територията на ЕС. Другата е картофа Амфлора на BASF, използван за производство на нишесте. Осем страни от ЕС - България, Франция, Германия, Люксембург, Австрия, Унгария, Гърция и Полша - поддържат предпазни клаузи, които забраняват на тяхна територия отглеждане на култури от две ГМО насаждения, разрешени за отглеждане в ЕС.

През януари 2013 година Европейската комисия реши да замрази процеса с разрешенията за отглеждане на генно модифицирани организми в рамките на Евросъюза до края на своя мандат през 2014 година и да преговаря по въпроса със страните членки.

В края на март тази година президентът на САЩ Барак Обама сложи името си под H.R. 933, приемствена резолюция за законопроект, одобрен дни по-рано в Конгреса, въпреки че повече от 250 000 души бяха подписали петиция с искане той да наложи вето върху законопроекта и върху онзи елемент в него, често наричан "Закон за защита на Монсанто". В законопроекта съществува разпоредба, която явно защитава от съдебни спорове биотехнологични корпорации, като базираната в Калифорния компания "Монсанто". С подписа на президента, селскостопанските гиганти, които се занимават с генетично модифицирани организми (ГМО) и генни създадени семена, са получили зелена светлина да продължат засаждането и продаването на ГМО култури, дори когато остават въпроси относно рисковете за здравето.

Редица са делата, в които "Монсанто" участва като страна. От години бразилски фермери водят съдебен спор с "Монсанто" за милиарди. Преди няколко години пет милиона бразилски фермери заведоха иск срещу Монсанто като обвиниха корпорацията, че им отнема 2% "по неправилен начин" от сумата от продажбата на годишната реколта. След реколтата 2003/04 година "Монсанто" изисква производителите да му плащат 2% от сумата, получена от продажбата на соя, отгледана от сертифицирани семена – които са патентовани и се водят интелектуална собственост на "Монсанто", твърдят представители на бразилските фермери.

През април 2012 година окръжен съдия в щата Рио Гранде до Сул /в южната част на Бразилия/ се произнесе в полза на производителите и осъди "Монсанто" да върне суми, събирани след 2004 година на стойност най-малко два милиарда долара. Компанията обжалва и през февруари 2013 заяви, че спира да осребрява правата си върху семената на генномодифицираната соя Раундъп рейди /Roundup Ready/ от земеделските производители в Бразилия в очакване на "решение на съда". През август 2012 година в Бразилия американският гигант "Монсанто" отнесе и глоба от 250 000 долара за лъжлива реклама за генномодифицираната соя.

Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес