В България има талантливи автори с оригинални идеи, които обаче явно е по-лесно да бъдат откраднати, отколкото осъществени, както си му е ред. Такава е историята на българския журналист и писател Иво Казар, която той разказа специално пред БГНЕС.
В началото на 2011 г. той написва сценарий за хорър филм, озаглавен "Чернобил, моя любов", и започва да го предлага на наши и чужди режисьори и продуценти. Повече от година – никакъв отговор. Докато тези дни Иво най-ненадейно се натъква на филмов трейлър, от който разбира, че сценарият му е изплагиатстван и готовият вече филм предстои да се появи по екраните. Дори заглавието е сходно – "Чернобилски дневници". Компанията-производител е Alcon Entertainment, базирана в Холивуд.
"Изглеждайки трейлъра, едва не припаднах", разказва Иво. "Този сценарий го бях обмислял с години. Все нещо не достигаше на историята, все вървеше по клишето, докато един ден ми хрумна идеята за дете, родено в района на Чернобил година след ядрената авария през 1986 г.; родено вследствие радиацията с чудовищни малформации, изразяващи в буквално сатанинска мутация – рогато, опашато, крилато. 25 години по-късно то вече се е превърнало в демон, по-точно демоница, красива, но жестока и кръвожадна, и все тъй привързана към старото си плюшено мече, защото на ментално ниво си е останала дете. Чудовището обитава Припят – град, построен специално за персонала в Чернобилската АЕЦ, обезлюден след като реакторът гръмва, и не търпи конкуренция, каквато съзира в снимачния екип, появил се в града-призрак, за да снима документален филм. Ключов персонаж е и Майора, единственият, отказал след катастрофата през 1986 г. да напусне Припят. Заради чудовището. Неговата дъщеря".
След като завършва сценария си, Иво го изпраща едновременно на три руски кинокомпании, сред които се откроява "Базелевс", собственост на нашумелия Тимур Бекмамбетов. Името му стои зад "Нощна стража", първият руски вампирски филм, последван от продължението "Дневна стража", "Черната мълния" и др. Иво е наясно, че шансът някой да му обърне внимание отвъд океана е нищожен, затова таргетът му е именно руският пазар. Още повече, че Бекмамбетов вече е пробил и в Холивуд – заснел е "Wanted" с Анджелина Джоли, а понастоящем завършва "Ейбрахам Линкълн: Ловецът на вампири", на който е и копродуцент заедно с Тим Бъртън. Времето обаче минава, а от "Базелевс" отговор няма. Междувременно Иво потърсва съдействие от известния наш филмов продуцент Александър Методиев, с над 20 международни продукции зад гърба си, като негов бизнес-партньор е актрисата и певица Деси Тенекеджиева.
Методиев изпраща "Чернобил, моя любов" на свой контрагент, руски режисьор, а паралелно с това Тенекеджиева го предлага на американската кинокомпанията UFO, снимаща основно хоръри в собственото си студио във Враждебна, възползвайки се от личните си контакти с изпълнителния директор Филип Рот. И по тази линия нещата не потръгват, затова Казар предлага сценария си на Магърдич Халваджиян, а после и на режисьора Тодор Чапкънов – син на известния скулптор Георги Чапкънов, и заснел няколко хоръра за вече споменатата UFO. Междувременно Иво моли свой познат руснак, адвокат от Москва, да се обади в качеството си на негов представител в "Базелевс", за да разбере прочели ли са сценария му. Ксения Богатирева, главен продуцент в компанията, се държи хладно, като заявява, че не е и чувала за сценарий със заглавие "Чернобил, моя любов".
"На "Базелевс" сценария го изпратих през март 2011 г. По онова време в сайта им пишеше горе-долу следното: "Ако искате да ни изпратите свой сценарий, адресирайте го до главния продуцент Ксения Богатирева. Ако вашият сценарий ни заинтригува, ще се свържем с вас". Моят познат, руският адвокат, разговаря по телефона с Богатирева през август. Скоро след това съобщението на сайта вече бе подменено: "Базилевс" не приема сценарии за разглеждане. Не ни изпращайте свои сценарии, няма да ги прочетем и няма да ви отговорим". Съвпадение? Може би", с крива усмивка казва Иво. "Не казвам обаче, че сценарият е откраднат от "Базелевс" или че "течът" е станал чрез тоз или онзи от изредените по-горе, все кинаджии, които уважавам".
И все пак "течът" е факт. Сценарият на Казар е очевидно изплагиатстван и това е ясно за всеки, прочел неговата творба и съпоставил я с плагиата. Но как сценарият на Иво е стигнал до компанията Alcon Entertainment, с която авторът никога не се е свързвал? Как "Чернобил, моя любов" се е превърнал в "Чернобилски дневници"? Според Иво това е уравнение с много неизвестни, чието решаване е сложна задача: "Някой някъде по веригата е злоупотребил. А после следите са криво-ляво заметени чрез "пипване" на сюжета – не е снимачен екип, а група младежи, озовали се в Припят в търсене на "екстремни преживявания", Майора е "повишен" в полковник, мутантът-чудовище е променен, плюшеното мече вече кукла и т.н.".
"Пасва си да предложиш нещо през март-юни и то да започне да се снима до 4-5 месеца. Особено нискобюджетен хорър, защото се произвежда сравнително бързо и евтино", отбелязва Иво. "Това, което е сигурно, е, че Чапкънов и Халваджиян нямат нищо общо с цялата тази мръсна история, защото им предложих сценария след Нова година, т.е. при тях "лошата" математика не излиза".
Тук трябва да се отбележи, че първата информация за "Чернобилски дневници" се появява през ноември 2011 г. – което Иво установява след ровене в интернет. За пръв път тогава се споменава, че се снима такъв и такъв филм. Което е странно, защото в Холивуд принципно не постъпват така. Там първият анонс идва веднага, щом е дадена зелена светлина на проекта, като на този етап режисьорът може още дори да не е избран. Освен това, в кратката дописка в нета изобщо не се споменава думата "Чернобил" – заглавието е съвсем различно. Според лаконичния анонс за филма, група младежи се озовават в призрачен град, обезлюден след ядрена авария, и изведнъж се оказва, че "не са сами". Толкоз. И изведнъж, половин година по-късно – "Чернобилски дневници"! И изведнъж – Припят, полковници, кукли, мутанти…
"Усещането е отвратително. Все едно са похитили детето ти и след време в нета се натъкваш на негова снимка, правена някъде в Андите, на която то е "под вънкашност чужда и под име ново", както е казал поетът. Косата му подстригана, вече не е руса, а черна, лицето му вапцано с бронз, за да прилича на индианче – но въпреки всичко това е твоето дете", казва Казар, готвещ се понастоящем за битка.
"Няма да е леко. Но на война – като на война! В търсене съм на генерала, който да организира и проведе офанзивата, т.е. добра адвокатска кантора, специализирана в защита на авторски права, а най-добре и с контакти в чужбина. Ще видим какво ще стане". И в заключение, Иво добавя: "Но дори да я спечеля, тази война, горчилката ще остане. Защото съм наясно, че при така стеклите се обстоятелства филмовият зрител вероятно никога няма да види как моят красив и жесток демон се влюбва в оператора, след като преди това е избила до крак останалите от снимачния екип, и виковете им на страст никога няма да огласят пустия Припят, над който зората тъкмо се пуква. Нито той все пак ще отблъсне плюшеното мече, дадено му от нея да го погушка – знак, че му дава сърцето си и че го кани да властват заедно над Припят. И никога няма да се случи онова, което се случва накрая. Защото някой открадна "Чернобил, моя любов" и го замести с "Чернобилски дневници"... ОК, твоят сценарий е оригиналът! ОК, по-вълнуващ е от плагиата! Но какво от това? Трябва да съм луд, че да се хвана да снимам "Апокалипсис сега", при положение, че вече има "Апокалипсис тогава".
Редактор: Десислава Симова
