България е уникална за практикуване на лов, тъй като тук се ловуват над 28 вида дивеч, за разлика от много западноевропейски страни. Във Франция, Германия и Австрия например почти липсват хищници, там не знаят що е вълк.
Това заяви във Велико Търново Иван Петков, председател на УС на Националното ловно рибарско сдружение.
Петков се включи в зарибяването на река Бохот във великотърновско с 500 малки пъстърви и пускането на 50 фазанчета в района на Хотнишкия водопад.
Петков обясни, че в България многовековните традиции на лова са запазени. Въпреки, че 35% от територията на страната влизат в екологичната мрежа НАТУРА 2000, практикуването на лов е разрешено. За разлика от Гърция например, където НАТУРА 2000 възпрепятства лова като пази защитените територии.
Петков алармира за проблема с нарушеното местообитание на популациите, което нарушава устойчивото развитие на дивеча. Проблемът се разраства и става сериозен, заради горската и земеделската политики.
Особено страда дребният дивеч. Яребиците, фазаните, пъдпъдъците изчезват заради монокултурното земеделие, предимно в Добруджа. Унищожаването на стърнищата веднага след жътва, както и пръскането на площите преди оран, убиват дребния пернат дивеч. Разрастването на популациите на хищниците води до нарушаване равновесието в горите и оттук – на популациите на сърни, елени, диви прасета. През 2015 г. са отстреляни 25 000 чакала, а популацията на вредния хищник надхвърля 40 000 броя. Броят на вълците в страната също расте. Средногодишно се отстрелват вече между 200 и 300 вълци, популацията им надхвърля над 1200 екземпляра, предаде Труд.
От съюза развиват екологична дейност и поддържат видовото разнообразие. „Ние не тръгваме на лов да убиваме животни, грижим се за баланс на популациите, да поддържаме дивечовото разнообразие, се аргументира Петков. Над 120 000 ловци са членове на съюза, но по думите на неговия председател, активно ловуващите са около една трета от тях. Риболовците са четири пъти повече и реално членовете на НЛРС гонят половин милион. Съюзът има сериозна програма за поддържане на видовото разнообразие и на ихтиофауната във водните обекти. За последните осем години организацията е инвестирала 497 862 лева в зарибяване на българските водоеми. Реките и язовирите, предимно общинска собственост, са зарибени с над 11 вида малки риби от видовете бял амур, шаран, толстолоб, сом, щука, лин, бяла риба, каракуда, речна и дъгова пъстърва.
Петков подчерта, че Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури ИАРА всяка година събира по 2,5 млн. лв. от такси за издаване на риболовни билети, но не е зарибявала българските реки и водоеми.
