Министерството на околната среда и водите губи 111 442 000 лева по Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) за подобряване качеството на атмосферния въздух. Средствата бяха блокирани с жалба на община Горна Оряховица в края на 2019 година.
С окончателното решение на Върховния административен съд (ВАС) средствата с почти 100% сигурност ще останат непипнати до края на програмата – декември 2023 г. Отделно от това одобрените 7 общини – Бургас, Видин, Димитровград, Монтана, Пловдив, Смолян и Столична община, които досега са похарчили пари по нея, ще трябва да ги възстановят от бюджетите си.
Причина за съдебната битка, започнала преди година и половина от община Горна Оряховица, е, че тя не беше допусната за подпомагане по програмата и загуби над 7 млн. лева. С тях местната управа планираше да премахне печките на дърва в 2800 домакинства, за да се отопляват с уреди, които ползват екологично чисто гориво – газ, пелети и електричество.
В края на януари тогавашният премиер Бойко Борисов се срещна с кмета на Горна Оряховица Добромир Добрев и се договориха правителството да осигури нужните средства чрез Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Идеята беше общината да прекрати делото, което вече беше стигнало във Върховния административен съд и да се разблокират 111-те милиона лева. До подписване на извънсъдебно споразумение обаче не се стигна, а делото продължи.
С публикуваното окончателно решение на ВАС се отменят насоките за кандидатстване по програмата в частта "допустими кандидати", в която община Горна Оряховица не е включен като получател на средства. На практика делото се връща на Административния съд във Велико Търново за ново произнасяне съобразно дадените от ВАС задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Проблемът, който изчиства Върховният съд, е чисто формален, но фатален за седем български общини.
Според доклад от 05.12.2018 г. на началник-отдел "Програмиране и планиране" в Главна дирекция "ОПОС", допустимите кандидати по процедурата са общини с нарушено качество на въздуха. Тъй като обаче установените нужди на 25 общини с нарушено качество на атмосферния въздух (КАВ), между които и Община Горна Оряховица, надхвърлят значително финансовия ресурс по приоритетна ос 5, той бива разпределен между кандидати, определени чрез две групи критерии - за допустимост и за качество, одобрени с решение на Комитета за наблюдение на ОПОС. Така са определени въпросните 7 от 25 общини за получатели на парите.
На съдебна проверка е подложено спазването на критерия качество по отношение на Община Горна Оряховица като допустим кандидат и определените в Насоките конкретни бенефициери.
Констатацията на Управляващия орган към МОСВ е, че общината не отговаря на един от кумулативно изискуемите елементи по критерия за качество.
Според констатацията общината отговаря на изискването делът на засегнатото население в съответната община да надвишава средния за всички 25 общини с нарушено качество на атмосферния въздух, който е изчислен като съотношение между броя на жителите на съответната община, изложени на риск от превишени нива на фини прахови частици (ФПЧ), къмто общия брой жители в общината (по данни от НСИ за 2011 в %) - 47,33%, тъй като по заложеното изчисление по този критерий тя е достигнала надвишение с повече от 60%. Не било изпълнено обаче изискването да посочи броя жители, изложени на риск от превишение, тъй като подадените данни са за брой домакинства – 12 628, а не за население.
Общината счита, че Управляващият орган е могъл да определи броя на населението на общината по публичните данни на Националния статистически институт, които сочат, че домакинствата в Горна Оряховица са средно 2,2-членни. При направено аритметично изчисление по формулата в Насоките, на риск от замърсяване са изложени 68,25% от населението ѝ, което я поставя на едно от челните места по замърсяване.
Както Управляващият орган обаче, така и Административният съд във Велико Търново са приели, че след като одобреният критерий изисква изрично в предложението да е посочено населението като жители общо за общината и такива, изложени на негативното въздействие на замърсения въздух, не е изпълнено условието на показател 2 от критерия за качество.
"Процедурата е съобразена и с решение на Съда на Европейския съюз по дело С-488/15 от 5.04.2017 г. за неспазване от България на нормите за съдържание на ФПЧ в атмосферния въздух в агломерации и зони в страната. Така заложената цел не може да бъде постигната чрез прилагане на формален подход за неточност в подадената от Община Горна Оряховица информация", сочат съдиите от ВАС.
Становището им е, че делът на засегнатото население, посочен в предложението на община Горна Оряховица, е описан в брой домакинства. Средностатистическата информация за засегнатото население на база подадените от общината брой домакинства е установим.
"Безспорно е по делото, че Община Горна Оряховица отговаря и на заложеното в показател 2 от критерия за качество условие, т.е. тя отговаря в пълнота на изискванията както за допустимост, така и за качество", пише още в мотивите на решението.
В резултат от него МОСВ е осъдено да плати на общината 8170 лева направени по делото разноски.
На практика връщането на делото в Административния съд с инструкции да отмени насоките в частта, касаеща "допустими кандидати", означава връщане на програмата в начална фаза.
Самото дело ще отнеме неизвестно като продължителност технологично време. Отделно от това трябва да се променят насоките, да се преразпределят средствата между общините, които вече имат действащи договори с МОСВ, което значи да се намалят. Така всички седем заинтересовани общини вече имат основание да започнат дела, защото са направили вече определени вложения за подготвителния етап преди реалната подмяна на печките на дърва с екологично чисто отопление.
Инвестициите в първия етап са за разяснителна кампания сред населението относно алтернативни форми на отопление и условията за включване на желаещите. Правени са проучвания на нагласите им. Изготвяни са анализи, критерии и механизми за приоритизация на кварталите при прилагане на различни варианти за отопление, посещения на място в домакинствата за обследване. Подготвяни са документации за възлагане на обществени поръчки.
Повечето общини са на финала на първия етап, а има и такива, които даже довършват втория. Столична община например, чийто проект е на обща стойност 44 307 919 лв., финализира и избора на изпълнители за доставка и монтаж на новите отоплителни устройства с прогнозна сума от 41,1 млн. лв. Тоест, може да се предполага, че тя е вложила вече солидна сума за подготвителната част.
