Българските граждани все по-често се обръщат към пряката демокрация за разрешаване на проблемите в населените места, в които живеят. Това става ясно от справка, изготвена от дирекция "ГРАО" към регионалното министерство по искане на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА)".
Според статистиката проверените от ГРАО подписки с искания за местни референдуми и местни граждански инициативи надхвърлят 50 за последните три години. И докато за цялата 2014 г. разгледаните граждански подписки са били 4, само от началото на 2017 г. вече са 10. Но липсват данни колко от тези инициативи са били доведени до успешен край.
Сред подписките преобладават такива, в които се иска дадено населено място да се отдели от кметството, към което принадлежи, и да се присъедини към друго. Наблюдатели обясняват тази интересна употреба на пряката демокрация от страна на гражданите като своеобразен вот на недоверие към хората, които ги управляват. "Тъй като нямаме механизъм за отзоваване на кмет или общински съветници, недоволни населени места използват референдума за отделяне от лошо управляваната община. Това е опит на селата да "избягат" от лошото управление", коментира пред в. "Сега" Даниела Божинова от Национална инициатива "Участие, а не участ".
Като цяло различните форми на пряката демокрация се използват най-вече като средство за самозащита от гражданите, когато се почувстват застрашени или ощетени, а не толкова за представяне на конструктивни алтернативи пред местната власт. Пример за това е референдумът в Радомир срещу добива и преработка на подземни богатства на територията на общината. Допитването беше инциирано от местни жители, които се опасяваха, че технологията за добив може да доведе до бактериална зараза на водите. Макар че се проведе, референдумът не успя да прескочи прага на валидност, който изисква да са гласували поне 40% от гражданите с избирателни права в общината и над половината да са отговорили с "да".
Именно високият праг е сред основните проблеми пред осъществяването на подобни инициативи, смятат наблюдателите. Другият е изискването поне 10% от гражданите с избирателни права да се включат в подписката за иницииране на допитване. Това често се оказва непосилно за местните активисти, тъй като трябва да съберат подписите за срок от максимум 3 месеца.
Коректното провеждане на референдумите се възпрепятства и от слабите информационни кампании. Законът за допитванията изисква от кмета единствено да отпечата т.нар. "информационен лист". Той включва формулировката на въпроса, "кратка информация" за мотивите на инициаторите, както и времето, мястото и реда на провеждане на референдума. Според наблюдатели местните власти прилагат разпоредбата в буквалния й смисъл и отпечатват лист хартия, в който референдумът е представен пределно лаконично, и така пречат за пълното информиране на гражданите.
