Граждани, обединени в няколко групи в социалните мрежи, изпратиха отворено писмо, в което се обявяват против подписването на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) и обявиха протест за 4 юли.
"Хората не осъзнават риска от това, което може да се случи с подписването на споразумението", заяви пред Actualno.com Златина Станкова, представител на обявилите се против Трансатлантическото споразумение, които организират протест срещу него. Станкова посочи, че в групите участват по над 1000 души, а на протести миналата година са се събрали около 200 протестиращи против споразумението. По думите на Станкова те работят заедно със Сдружение "Солидарна България", които открито се противопоставят на подписването на ТПТИ.
"Четвърти юли е символ на американската свобода и независимост. Избрахме този ден за нашия протест, защото искаме да напомним на американското правителство за смисъла на тези две думи, както и че ЕС и България, като част от него, е доброволно обединение на държави в името на демокрацията, мира и солидарността. И че няма да позволим споразумения като ТТИП и СЕТА да разрушат тези основни човешки ценности", казват гражданите в позицията си.
Според тях при преговорите по ТПТИ липсва прозрачност, а граждански неправителствени организации не са допускани до процеса докато "корпоративни лобисти" са. "Дори депутатите от ЕП трудно се добират до информация по споразумението, както и американските сенатори отвъд океана", коментират в отвореното писмо. Гражданите посочват, че въвеждането на механизъм за защита на инвеститорите (ISDS) е основен проблем, като заявяват: "Недопустима е ... публичната власт да бъде приравнявана до обикновен икономически субект, страна по търговски взаимоотношения. Държавата и сега е страна по търговски дела, но с приемането на ISDS самата публична власт би се оказала заложник на корпоративни интереси."
Припомняме, че Комисията по международна търговия в ЕП прие на 28 май резолюция, с която подкрепя Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, включително и противоречивата клауза за механизъм за защита на инвеститорите (investor state dispute settlement – ISDS). Това стана възможно, след като двете основни политически групи в комисията - Европейската народна партия (ЕНП) и Групата на социалистите и демократите, постигнаха споразумение по въпроса.
По инициатива на Мартин Шулц Европейският парламент
отложи насроченото за днес гласуване за ТПТИ. По думите на говорителката на председателя на ЕП, той е взел решение гласуването по документа да бъде отложено, след като са били внесени над 200 молби за поправки в текста на документа. Сега текстовете, внесени от евродепутатите, ще бъдат отново разгледани в Комисията по международна търговия, след което отново ще се гласува докладът.
Механизмът за защита инвеститорите чрез международен арбитражен съд се превърна в "горещия картоф" на преговорите по международното партньорство между САЩ и Европейския съюз. Според защитниците на ISDS той ще е в помощ на европейските компании, които искат да инвестират в САЩ. Чрез него те ще бъдат защитени от съдебната система в Щатите. Същевременно от Европейската комисия смятат, че един добре изготвен текст за защита на инвеститорите би помогнал на фирмите от ЕС, когато искат да инвестират в Китай или Африка и сключват подобни на ТПТИ двустранни споразумение.
В отвореното си писмо гражданите се обявят още против регулаторното сътрудничество между ЕС и САЩ и последствията от уеднаквяването на трудовото законодателство.
По-долу може да видите цялата позиция на активистите:
Четвърти юли е символ на американската свобода и независимост. Избрахме този ден за нашия протест, защото искаме да напомним на американското правителство за смисъла на тези две думи, както и че ЕС и България, като част от него, е доброволно обединение на държави в името на демокрацията, мира и солидарността. И че няма да позволим споразумения като ТТИП и СЕТА да разрушат тези основни човешки ценности.
В основата на демокрацията стои прозрачността. Прозрачността обаче не е част от процеса, свързан с ТТИП и СЕТА. Преговорите се водят при закрити врати, до които достъп имат корпоративни лобисти, но не и граждански неправителствени организации. Дори депутатите от ЕП трудно се добират до информация по споразумението, както и американските сенатори отвъд океана.
В основата на демокрацията стои яснотата. Когато финансовите инструменти на банките и условията по жилищните ипотеки станаха безкрайно неясни, това доведе до огромната финансова криза от 2008 година и стана причина в десетки банки да бъдат изляти стотици милиарди държавни средства. Споразуменията ТТИП и СЕТА са дълги хиляди страници. И главното, което получаваме като информация е, че всичко се случва за доброто на потребителите и че всички ще спечелят. Само че природните закони показват, че когато става дума за ограничени ресурси, едни печелят, а други губят.
Кои са основните смущаващи клаузи в Трансатлантическото споразумение за инвестиционно партньорство?
1. Безспорно най-неприемливата сред тях е въвеждането на механизъм за защита на инвеститорите/ISDS/-търговски трибунали, които тълкуват дали и доколко са нарушени правата на инвеститорите. Тя дава възможност на чуждестранни компании да съдят държави, когато правителствата приемат нови, или променят вече съществуващи закони, рефлектиращи върху планираните от корпорациите печалби. Недопустима е обаче публичната власт да бъде приравнявана до обикновен икономически субект, страна по търговски взаимоотношения. Държавата и сега е страна по търговски дела, но с приемането на ISDS самата публична власт би се оказала заложник на корпоративни интереси. Фатално е публични политики да бъдат поставяни в зависимост от съдебната практика на арбитражи над държавното законодателство. Такава теза подлага под съмнение функционирането на Европейския съюз като демократична и правна общност.
2. Регулаторното сътрудничество в документа в резюме предвижда съгласуване на търговското законодателство от двете страни на Атлантика, преди същото да бъде дискутирано и гласувано от съответните национални и съюзни законодателни процедури. С това се цели не само да бъдат премахнати бариерите пред търговията, но и да бъде попречено на създаването на нови правила, т.е. всички регулации и стандарти, които биха могли да намалят корпоративните печалби. Например в чл. 5, ал.1 се предвижда „всяка от страните да направи публично достъпни поне веднъж годишно в списък планираните регулации на централно ниво, предоставяйки информация относно тяхната цел и обхват“. Като в чл.3, ал.3 уточнява, че под „централно ниво“ разбираме и националното законодателство на страните членки. Предвижда се и създаването на специален съвет за регулаторно сътрудничество и механизъм за неговото функциониране, който да улесни ранния достъп до проектозакони и възможността заинтересованите страни да участват в определянето на стандартите. Инициаторите на законите, че трябва да предоставят анализи на потенциалните ефекти върху търговията и инвестициите. От което следва, че европейското и националното законодателство ще е поставено в зависимост от американско одобрение още на ниво законотворчество. Регулаторното споразумение е в разрес със самото понятие за суверенитет и превръща документа ТТИП от икономически в политически.
3. Трудово законодателство – трансатлантическото споразумение се приема и с притеснение от европейските синдикати, заради произтичащите от него уеднаквявания и в трудовото законодателство. САЩ все още не са припознали и подписали основните трудови стандарти на Международната организация на труда. Категорично отказват да подпишат акта за детският и принудителният труд. На тяхна територия работодателят няма задължения да подписва трудов договор, което създава несигурност в работника. Също не се поставят ограничения в работното време. За разлика от това европейският социален модел се основава на защита на фундаментални социални права, като свобода на сдружаването, справедливи и безопасни условия на труд, социална защита и преразпределение, социален диалог, регулации, държавна отговорност за икономическо и социално сближаване.
4. Друго синхронизиране и уеднаквяване в законодателството ще бъде наложено над Стандартите за безвредност, което може да доведе до отказ от европейските стандарти за безопасност на храните и защита на потребителите. ЕС защитава потребителите от внос на ГМО и продукти, които съдържат техни остатъци, от пестициди, от говеждо и пилешко, третирано с хормони и различни химични съставки, които могат да са вредни за здравето на потребителите. Има и културно обусловени изисквания за екологичност на производството, за хуманно третиране на животните и т.н. В САЩ такива ограничения няма. Затова американската аграрна и хранителна индустрия прави значително по-малко разходи на единица продукт и съответно ще получи силно преимущество на европейските пазари. За да успеят да задържат пазарите си, европейските производители ще трябва да лобират за снижаване на хранителните стандарти и съответно на качеството на храната към крайния потребител.
5. Интелектуална собственост, или втора АКТА – въпреки че ТТИП е насочен към държавна дерегулация в полза на бизнеса, що се отнася до конкуренцията между фирми, то продължава тенденцията за все по-голямо разширение на правата на собственост върху патента и знанията. Ярък пример в преговорите е поставената цел за удължаване на сроковете за патентите върху лекарствените вещества, снижаване на критериите за патентоване, засекретяване на данни от клинични изследвания, това ще засегне единствено производството на генеричните продукти, характерни за по-малки компании като българските. Това е монополен вид собственост, антипод на свободната търговия и самото му противоречиво включване в документа ТТИП доказва само, че „свободата”, за която става дума в този документ, е за избрани.
Вече повече от 20 години в Северна Америка действа НАФТА: споразумение за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико. Подобно на ТАФТА, споразумението обещава бум на икономиката и просперитет за всички. Но всъщност то убива местните малки ферми в Мексико, които са заместени от огромното корпоративно производство на ГМО продукти като царевицата например. Очакваното повишение на заплати в Мексико и създаването на средна класа така и не се случват, затова пък много работници от САЩ губят работата си и са принудени да се приемат по-малки заплати и по-лоши условия на труд, за да не загубят работните си места. Обещаният просперитет го има, но е за определени инвеститори и корпорации, както и и за техните мениджъри.
Заради гореизброените доводи, ние гражданите на България се обявяваме ПРОТИВ това споразумение!
