Гръцкият премиер Андонис Самарас обяви, че е настъпил „нов ден” за изпитващата проблеми страна. Той смята, че в понеделник през нощта в Брюксел е спечелил много по-добра сделка, отколкото се е надявал при идването си на власт преди няколко месеца.
Преди всичко възможността Гърция да напусне еврозоната в краткосрочна перспектива вече не съществува. За това не се говореше официално, но се знаеше от август, когато германският канцлер Ангела Меркел реши да подкрепи Гърция. През следващата година в Германия има избори и тя не беше готова да допусне да продължи несигурността с гръцкото излизане.
Сега Гърция ще започне да получава заеми от над 40 милиарда евро в рамките на спасителното споразумение, подписано по-рано през годината. Без това финансиране страната бе заплашена от банкрут.
Парите ще бъдат на траншове и над 23 милиарда евро ще отидат за рекапитализирането на гръцките банки.
Това се оказа лесната част от сделката. Вече бе преценено, че Гърция е „сериозна за реформите”.
Много по-подвеждащ бе въпросът дали Гърция е поела по устойчив път. Целта беше страната да намали своя дълг до 120% от БВП до 2020 година.
Никой наистина не вярва, че това е възможно. Гръцкият дълг в момента е 180% от БВП и продължава да се покачва.
Международният валутен фонд (МВФ) беше този, който внесе нотка на реалност. Съгласно собствените му правила фондът не може да продължи да подкрепя програма, освен ако няма разумен шанс поставените цели да бъдат изпълнени. В случая с Гърция МВФ не смяташе, че това е възможно. Ръководителят на фонда Кристин Лагард заяви на европейските финансови министри, че гръцкият дълг трябва да бъде намален, а част от него да бъде отписана.
Така че сега има споразумение за намаляване на гръцкия дълг с 40 милиарда евро. Лихвите по заемите ще бъдат намалени, а сроковете за изплащане ще бъдат удължени. Новата цел е гръцкият дълг да бъде 124% от БВП до 2020 година.
МВФ настоява, че има още много какво да бъде направено. Фондът смята, че правителствата на еврозоната трябва да опростят част от гръцките заеми. Това ще означава, че политиците за първи път ще трябва да кажат на своите данъкоплатци, че няма да си получат обратно всички пари дадени назаем на Гърция.
Германското правителство не беше готово да приеме това преди избори. Но германският финансов министър Волфганг Шойбле прие, че по-късно във времето може да има опрощаване на дълга, ако Гърция изпълни програмата за реформи и не се нуждае повече от нови заеми.
И това е големият въпрос – дали това споразумение ще разсее несигурността за бъдещето на Гърция и ще позволи доверието и инвеститорите да се завърнат?
Гърция прие нови мерки за съкращения. Някои от тях няма да влязат в сила преди 2013/2014 година. Те още повече ще намалят търсенето в икономиката, която се сви с 25% за пет години.
Повечето от прогнозите за Гърция се оказаха погрешни. Те непрекъснато подценяваха влиянието на съкращенията върху реалната икономика. Възможно е след няколко години икономиката още повече да се влоши, а социалната материя да започне да се разпада.
Тогава – след изборите в Германия, трябва да се отговори на големите въпроси – трябва ли да бъде опростена значителна част от гръцкия дълг? Трябва ли страната да получи трети спасителен пакет? Ще се умори ли Европа от своята гръцка одисея?
Гърция получи още една глътка въздух. Няма да има гръцко излизане. Пазарите трябва да харесат това.
ВВС
