На 6 май Българската православна църква отбелязва паметта на Свети Георги Победоносец.
Свети великомъченик Георги е живял през времето на римския император Диоклетиан в Кападокия, Мала Азия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и имала голямо имение. Младият Георги — красив, снажен и мъжествен, постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и на двадесет годишна възраст той получил чин военен трибун. За показаните от него доблест и храброст Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и дори станал член на държавния съвет. По това време императорът не знаел каква вяра изповядва младият военачалник.
Още бил съвсем млад, когато майка му починала и той станал наследник на голямо богатство. По това време Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Заповядал да бъдат разрушени храмовете им, а самите те били предавани на мъчения. Като узнал това Георги започнал да се готви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, а за имуществото си в Палестина наредил: да бъдат освободени робите, а имотът да бъде раздаден на бедните.
Диоклетиан свикал управителите на източните провинции в Никомидия, за да им даде подробни указания как да постъпват с християните. Георги презрял всякакъв човешки страх и високо заявил пред събралите се: "Докога ще гоните и мъчите невинните и добродетелни люде? Исус Христос е истинският Бог. Познайте истината и се научете на благочестие или не смущавайте с вашето безумие онези, които са я познали." Всички били изумени и дълго мълчали.
Императорът му предложил да не погубва младостта си, да не се лишава от военната си слава и честта на високия си сан, а да принесе жертва на боговете и му обещал още по-висок сан. Георги останал непреклонен: "Земното царство е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да разколебаят вярата ми! По-добре, ти, царю, повярвай в истинския Бог и Той ще те удостои с Царство небесно!"
Диоклетиан не го изслушал дори и го хвърлил разгневен в тъмница. После го подложил на всякакви мъчения. През всичкото време Георги не издал стон. Славел Бога и тихо се молел. После млъкнал. „Къде е живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?“, питали го мъчителите му. Изведнъж небето се затъмнило и блеснала светлина. Мнозина чули глас: „Не бой се, Георги, Аз съм с тебе!“ Тутакси Ангел господен в образ на прекрасен юноша застанал до мъченика и изцерил раните му. Всички, които били там повярвали и се убедили в силата Божия. Дори съпругата на Диоклетиан - императрица Александра, поискала пред всички да изповяда вярата си. Императорът обаче не се вразумил от тези прояви на Божията сила и заповядал нови мъчения за Георги. След три дни, когато всички мислели, че от него са останали само кости видели светия мъченик жив и здрав. Лицето му сияело с небесна радост.
Извикал го Диоклетиан да го пита с какви магии спасява живота си, а Георги му отговорил дръзко: „Царю, надявах се, че след всичко вече не ще дръзнеш да хулиш Всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Съжалявам за твоята слепота!“
Императорът измислил нови мъчения. Георги понасял всичко и не преставал да убеждава изумените езичници, че Господ пази живота му и му дава сили. Когато им разказвал за Христовото учение, го накарали да им покаже как Христос може да възкреси мъртви. По молитва на светеца от пресния гроб наблизо Господ възкресил покойник.
Мнозина подкупвали стражата и посещавали мъченика, а той ги поучавал в закона Господен и ги съветвал да се откажат от идолопоклонството си. Идвали и болни и той ги изцерявал с молитвите си. Веднъж при Георги дошъл беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, та вече не можел да оре нивите си. Светият мъченик се съжалил над нещастника и му казал: „Иди си у дома, брате, волът ти е жив“. Земеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома и намерил вола си жив. Оттогава е останало поверието, че великомъченик Георги пази от беда стадата.
Когато Диоклетиан изгубил надежда, че ще може да склони Георги да се отрече от Христа, заповядал да отсекат с меч главата му, а заедно с него да накажат и собствената му жена императрица Александра. По пътя към мястото на наказанието, капнала от умора, тя се подпряла на една стена и предала Богу душата си. Георги прославил Бога за блажената смърт на Александра, на мястото на наказанието спокойно навел главата си под меча на палача и бил обезглавен.
Днес имен ден празнуват: Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Гео, Георги, Георгина, Гергана, Гинка, Гиньо, Гиргин,Гиргина, Гоце, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Йорго, Порица и производните им.
