За пореден път на ръба. Ескалирането на размяната на удари между палестинците в Газа и израелските сили е отнело живота на най-малко 25 души, включително осем деца, и опасно тласка региона отново към ръба на пълномащабна война.
Израел твърди, че стотици ракети са били изстреляни към неговата територия от сряда, като са загинали трима цивилни. Израел е особено разгневен от ракетите срещу Тел Авив. За последен път сирените за опасност от въздушна атака в столицата са били активирани по време на войната в Персийския залив през 1991 година, когато градът беше заплашен от иракски ракети „Скъд”. В петък ракети бяха изстреляни и срещу Ерусалим.
До тази провокация се стигна след убийството от Израел на Ахмед Джабари – военен лидер на „Хамас”. Израелската армия отговори с множество въздушни удари, които достигнаха своята кулминация в четвъртък, когато на всеки пет минути имаше удар. Тези атаки не бяха толкова „хирургически насочени” и загинаха най-малко 12 цивилни.
Мобилизацията на израелски войници на границата, призивът на десетки хиляди военнослужещи от запаса и опитите чрез въздушни удари да се прочистят коридори в северната част на Ивицата Газа предполагат, че Израел може да планира сухопътна инвазия за втори път за последните четири години. Размяната на удари е едно нещо, може би разбираемо, но още една инвазия би била политически катастрофална и морално, и законово незащитима. Не на последно място, защото израелските говорители твърдят, че вече значително са унищожили запасите с ракети на „Хамас”. Правото на Израел на самозащита в международното право е обвързано с множество условия за това действията да са пропорционални на заплахата и да бъдат извършени по начин, който избягва цивилните жертви. Нито един от тези елементи на ограничаване на беше спазен по време на инвазията в Газа през 2008 година, при която загинаха около 1400 палестинци и 13 израелци.
Но възпирането на Израел трябва да е в сила и за „Хамас”, чиито активисти в последните месеци отново подновиха ракетния обстрел на израелската територия. Невъзможността или нежеланието да се контролират по-екстремистките джихадистски групи, отговорни за много от ракетните атаки, повдига въпроса за политическата дисциплина, авторитета и желанието за мир на „Хамас”.
Подозрението е, че „Хамас” желае последното ескалиране, за да изпробва подкрепата на съюзниците си в арабския свят, особено на Египет. Сдържаната подкрепа, която бе изразена по време на посещението на египетския премиер Хишам Кандил в петък, предполага, че Египет дипломатически лобира за примирие и не смята да окуражава или да въоръжава „Хамас”. Палестинското движение трябва да се вслуша в това послание.
Политически съображения, не само такива, свързани със сигурността, може да са тласнали Израел към конфронтация. Рейтингите на премиера Бенямин Нетаняху и на министъра на отбраната Ехуд Барак най-вероятно ще се покачат преди изборите през януари заради агресивната позиция. Но това може да има и обратен ефект, ако Израел бъде замесен в още една объркана и кървава окупация.
Айриш таймс
