Още през този месец в Париж ще бъде открито сватбено изложение за хомосексуални двойки. Скоро след това за първи път във френските кметства ще се бракосъчетават гейове и лесбийки. Социалистическото правителство постигна своето. Във Франция бе узаконен „бракът за всички”. Президентът Франсоа Оланд победи уличните протести.
Но на каква цена бе постигната тази победа? Преди година Оланд обеща да помири французите и да успокои Франция. Вместо това вълненията в страната се увеличиха. „Бракът за всички” изигра ролята на катализатор, ускоряващ процесите на недоволство. За стотици хиляди граждани, сред които има и много младежи, еднополовите бракове станаха повод за изразяване на гнева, предизвикан от правителството и от развитието на френското общество.
Те не искат да прекратяват своите протести дори и след влизането в сила на закона. Организатор на протестните акции е консервативната опозиционна партия „Съюз за народно движение”. Заедно с това протестното движение става все по-радикално. На 23 април стотици полицаи трябваше да защитават депутатите от Националното събрание от разярените демонстранти.
Яростта на протестите не може да бъде обяснена единствено със закона за еднополовите бракове. Разбира се, „бракът за всички” и правото хомосексуални двойки да осиновяват деца, са болезнени теми. Но Франсоа Оланд още по време на своята предизборна кампания обеща да легализира еднополовите бракове. И мнозинството от французите го избраха за президент. Сега френският парламент утвърди законопроекта. Демократична и правова държава взе решение. И противниците на закона трябва да се примирят.
Изглежда, че нито социалистите, нито „Съюз за народно движение”, вече не могат да разберат и да изразят очакванията и надеждите на французите, като действат и приемат закони, които гражданите желаят. И това огорчава много от жителите на страната, които и без друго се сблъскват със сътресения и кризите на глобализацията. Удивително е, че много от противниците на еднополовите бракове казват, че протестът им е насочен като цяло срещу съвременния свят, който смятат за прекалено индивидуален, обзет от мания за потребление и развален от властта на парите.
Зюддойче цайтунг
