Колко газ е нужен на Европа? Изглежда, че никой не знае това – дори самата Европа. Въпреки кризата, поетия курс на „декарбонизация” и развитието на „зелената енергетика”, Старият свят обраства с тръбопроводи и проектира терминали за втечнен газ. Ето и Русия реши да построи още един газопровод до ЕС.
Вече са пуснати в експлоатация два участъка на „Северен поток” с обща мощност 55 млрд. куб. метра годишно. Проектират се трети и четвърти участък (единия до Великобритания), което ще удвои пропускателната способност на балтийския газов маршрут. Започна строителството на „Южен поток” с пропускателна способност 63 млрд. куб. метра. През миналата седмица Путин нареди на „Газпром” да реанимира проекта за втори участък на газопровода „Ямал-Европа” – това са още 15 млрд. куб. метра. Беше подписано съответното споразумение за намерения с Полша (от което Варшава незабавно започна да се отказва).
През миналата година Русия е доставила в ЕС 115 млрд. куб. метра газ. Ако реализира всички свои газотранспортни проекти, обемът на доставките ще може да бъде увеличен 2,5 пъти. Разбира се, ако позволяват нейната база от суровини и европейското търсене на газ. Уви, второто условие засега е много далече от изпълнение – търсенето намалява.
При това трябва да се обърне внимание, че към Европа се насочват не само руски тръбопроводи. До края на годината Азербайджан и Туркменистан планират да подпишат с ЕС всички документи за реализацията на проекта „Южен газов коридор”, предполагащ доставки на каспийски и централноазиатски газ до европейския пазар през територията на Турция. Готови за реализация са проектите за Трансанатолийския газопровод и по избор – „Набуко-Запад” и Трансадриатическия газопровод. Планове за изграждане на газопроводи в Европа отдавна предлагат Иран и арабските държави от Персийския залив, но засега им пречат сирийският конфликт и нестабилността в Ирак. Активно се строят газопроводи и във вътрешността на ЕС – в стадий на реализация са проекти, свързващи България със Сърбия, Унгария със Словакия, Полша с Литва и Чехия. Т.е. европейците залагат на газ в дългосрочна перспектива.
Но реалността през последните години е, че ЕС неумолимо съкращава потреблението на газ – през 2012 година природният газ е бил използван с 25 млрд. куб. метра по-малко в сравнение с предходната година – 460 млрд. куб. метра, което е най-нисък показател за последните десет години. Практически няма никакви надежди за скоро възобновяване на ръста, тъй като европейската икономика потъва в рецесията и дълговата криза. При това собственият добив в страните от ЕС се съкращава по-бързо от търсенето на газ – през 2010 година той е намалял с 20%. Тази тенденция само ще се усилва, тъй като в Холандия, където се добива половината от природния газ в ЕС, се наблюдава най-силното съкращаване на обема на добива. В следствие на това делът на вноса се увеличава – за последните три години той е достигнал 65%. Но в абсолютни цифри вносът (засега) се съкращава. При това структурата на доставките остава неизменна – 80% са за газ от тръбопроводи и 20% - втечнен природен газ. Русия държи 25% от пазара, а Норвегия с 1% по-малко.
Въпреки скорошните надежди на ЕС, не се очаква ръст на доставките на втечнен газ на европейския пазар, напротив, те ще се съкращават. На първо място Катар – основният доставчик на втечнен газ, е стабилизирал производството на ниво от 77 млн. тона годишно, а на второ – увеличава се търсенето на газ в Източна Азия, като там предлагат по-висока цена. Въпреки това, някои страни от ЕС планират да построят терминали за втечнен газ. Сред тях е и Полша, която подписа с „Газпром” предварително споразумение за „Ямал-2”. Страната нагледно показва цялата противоречивост на европейската енергийна политика – имайки възможността напълно да задоволява своите потребности с газ от Русия и да бъде разпределител на „синьото гориво” в региона, Полша въпреки това, упорито се старае да се избави от това „газово щастие”, тъй като смята, че зависимостта от „Газпром” е опасна. Полша е готова да се впусне във всичко – да купува каспийски газ през Украйна, да построи баснословно скъп терминал за втечнен газ на своето балтийско крайбрежие, да добива шистов газ, за да намали дела на руския газ в своя енергиен баланс. И изведнъж – видимо от безизходица, Полша подписва меморандум за „Ямал-2”...
Всичко това е много в духа на Европа – да се мята между газопроводи и втечнен газ, периодично да се отдръпва, все едно от чума, ту от руския газ, ту от атомната енергетика за мирни цели. Възторгва се от „шистовите успехи” на САЩ, но да не разрешава те са се повторят на нейна територия. И най-главното – не се уморява да влага милиарди в алтернативна енергетика, за която се твърди, че само тя може да спре глобалното затопляне. Засега тази „алтернатива” остава рентабилна единствено благодарение на дотации и на специални „екологични” такси, които се събират от потребителите.
Но ако с Европа всичко е повече или по-малко понятно (диагнозата е шизофрения), то на какво разчита Русия, развивайки своята газопроводна стратегия в западно направление? Едва ли многомилиардните проекти се реализират с единствената цел да се накаже Украйна, като напълно я лиши от газов транзит. Не, тук трябва да има някаква сериозна сметка. Например, защо това да не е прогнозираното спиране на течението Гълфстрийм. Ако това топло течение престане да мие бреговете на Европа (а учените казват, че подобно нещо вече се е случвало в историята на Земята), то през зимата ще има люти сибирски студове. И тогава на замръзващия от студ ЕС ще му трябва много повече топливо... Разбира се, това не звучи много убедително. Но уви, няма по-възможни сценарии, които да оправдаят двукратното увеличение на доставките на руски газ за ЕС.
Утро.ру
