Българите са сред европейците, които най-малко вярват на новините, показват данни от проучване на Евробарометър, представени от Европейската комисия.
Още: Най-важните новини за деня: 26 декември 2024 г.
Още: За политиката и за душата: Най-доброто от "Студио Actualno" за 2024 г. (ВИДЕА)
Едва четири на сто от българите заявяват, че вярват на вестниците безрезервно (10 на сто е средното доверие в ЕС). Близо половината българи (41 на сто) заявяват, че напълно не вярват на този източник на информация (27 на сто в ЕС), а 43 на сто имат известно доверие (63 на сто в ЕС).
На новините онлайн се доверяват напълно само 2% от българите и 5 на сто от останалите в ЕС. У нас 39 на сто изобщо не вярват на новините в интернет (33 на сто в ЕС), докато известно доверие имат 33 на сто (47 процента в ЕС).
На новините по българските телевизии изцяло вярват 13 на сто от зрителите (12 на сто в ЕС). Известно доверие имат 70 на сто от зрителите (66 на сто в ЕС), а недоверие изразяват 27 на сто (29 процента в ЕС).
Още: Кризата с тока продължава: 30-метрови дървета са повлекли електропроводи в Стара планина
Още: Близо 3 милиона лева достигнаха даренията след благотворителния концерт за „Българската Коледа"
Всеки десети българин вярва напълно на вестите по радиото (15 на сто в ЕС), като по-скоро вярват 59 на сто, а доверие нямат 23 процента. На новини от видеоплатформи вярват 27 на сто от българите, а недоверие изразяват 42 на сто (48 на сто в ЕС).
Всеки ден 40 на сто от българите попадат на подвеждаща новина (37 на сто в ЕС). Едва 14 на сто от българите вярват, че могат да различат фалшива новина (15 на сто в ЕС). За 69 на сто от българите и за 44 на сто от останалите европейци фалшивите новини са проблем, предаде БГНЕС.
Още: Без ток: Боровец и други населени места в страната ще са без електричество заради обилния снеговалеж
Още: Откриват сезона на Витоша в усложнена зимна обстановка
Мнозинството от българите (над 40 на сто) и останалите в ЕС са на мнение, че борбата с фалшивите новини следва да се води най-вече от журналистите, редакциите и властите.
Проучването показва също, че в България (94 на сто) и в останалата част на ЕС (89 на сто) първостепенният информационен източник са телевизиите. Другите източници на информация за българите са радиото (65 на сто), онлайн мрежите (59 на сто) и печатните издания (51 на сто).
