В последните седмици все по-активно се говори за това как България и в частност "Булгаргаз" ЕАД може да си търси правата по съдебен път по повод маневрите на "Газпром Експорт" и неизпълняването им на договора със страната ни. На фона на политическите мнения по темата, на заден план остават експретните оценки на ситуацията с газа.
При възникналата ситуация "Булгаргаз" все още прави опити да бъде разрешен казусът в дух на взаимно разбирателство и сътрудничество. Ако опитите не дадат резултат, всяка една от страните по договора може да потърси разрешение на спора пред Арбитражен съд във френската столица Париж. Такъв вид производство следва да се проведе съгласно действащото швейцарско право, разказва "Дневник".
Предисторията
Наскоро нееднократно бившият вицепремиер Асен Василев изрича репликата, че шансовете на България да спечели арбитражно дело срещу "Газпром експорт" заради прекратените на 26 април газови доставки са големи, при това въпреки че България е отказала да плаща в рубли.
"Ние си изпълняваме договора, както е подписан от правителството на Борисов. Всеки ден си подаваме заявките, но "Газпром експорт" не ги изпълнява. Имаме и върнато плащане. В края на годината, когато изтече договорът за доставка на газ, ще можем спокойно да си предявим арбитражните искания", каза Василев пред bTV и обясни, че по този начин в края на годината, когато изтича договорът, "Булгаргаз" ще се окаже, че е изпълнил всички клаузи в него.
"Това е практика, която наложихме от момента, в който едностранно беше спрян договорът, за да може до края на годината, когато изтече договорът, да сме си изпълнили 100% клаузите. След което можем да си предприемем арбитражните действия за това, че отсрещната страна не си е изпълнила задълженията", посочи той.
Шансовете според него България в лицето на "Булгаргаз" да спечели такова дело са "много добри", защото изпълнява записаното в договора.
Подобна теза защити и Иван Топчийски, председател на Съвета на директорите на газовото дружество. Той потвърди, че е "твърде вероятно" в края на годината, като изтече договорът, да са събрани достатъчно документи, за да се пристъпи към арбитраж. Според него България може да претендира за пропуснати ползи под формата на по-високата цена на газа, която плаща, след като доставките от Русия бяха прекратени.
Досегашна практика
През 2012 година България изпада в подобна ситуация, свързана с арбитражно дело. Тогава страната ни съди руската "Атомстройекспорт" за това, че те поискаха България да й плати поръчано оборудване за ядрена централа, а тя твърдеше, че не е поръчвала. Тогава делото, водено в Арбитражния съд в Париж, завърши със загуба за България по един от исковете на отсрещната страна, а случаят остана в историята на страната ни с цитата на тогавашният вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков:
"Ние сме показали, че не се плашим от руснаците, нито от определени компании, нито от енергийни гиганти. Ако трябва, пак ще ги пляскаме."
Обратно на темата.
България и клаузата "вземи или плати"
Клаузата "вземи или плати" (take or pay) е съществена част от договора с "Газпром експорт" и една от малкото публично известни. Тя означава, че договореното количество България се ангажира да получи и дори по някаква причина да не го иска или да прецени, че не й трябва, то тя трябва да го плати.
Това изискване дава повод на различни коментатори да твърдят, че прави България уязвима, тъй като не плаща. Всъщност (според договора) България дори се е ангажирала да предплаща всеки месец бъдещата доставка, която по думите на Топчийски е на стойност 200-300 млн. лв.
Експертът допълва, че клаузата се отнася за случай на отказ от страна на "Булгаргаз" от минималните количества за доставка, които се изискват по договора. По думите му след спирането на газа държавната газова компания е продължавала да подава графици за получаване на количества по този договор и такъв отказ от българска страна не е реализиран.
Проблемът с плащането дойде след три указа на президента на Русия Владимир Путин, в които се указва как "Газпром" да третира клиентите си и как те трябва да плащат. В договора с "Булгаргаз" е записано, че плащането е в долари - друга от малко известните публично клаузи от документа, и то по конкретно посочена в него банкова сметка. След указа на Путин се изисква от контрагентите да разкрият сметка в рубли в една от малкото, попадащи извън санкциите на ЕС руски банки, които освен това да превръщат постъпващите валути в рубли по курс, който е извън контрола на плащащите.
Когато в първите дни на април "Газпром" предлага едностранната промяна в договора на "Булгаргаз", кабинетът се е обърнал към правния консултант на правителството White & Case. Въз основа на изготвения от кантората правен анализ, който е цитиран и в заключенията на временната парламентарна комисия по случая, кабинетът решава да не предприема действия по изпълнение на предложението на "Газпром" за едностранно изменение на условията за плащане, а "Булгаргаз" изпраща писмено искане до доставчика за предоставяне на допълнителни разяснения по направеното предложение и обсъждането им.
В действащия все още договор се посочва, че всички изменения и допълнения по него ще са действителни само ако са направени в писмена форма и са подписани от хората, имащи право да представляват съответната страна. Договореностите са задължителни за страните и не могат да бъдат променяни без взаимно съгласие в писмен вид.
Приложените коментари от White & Case съдържат анализ на възможните рискове от приемането или отхвърлянето на предложението в контекста на клаузите на действащия договор, приложимото материално право (в случая швейцарското) и разрешаването на спорове между двете страни, съгласно уговореното в договора.
Въз основа на това "Булгаргаз" преценява, че едностранно предложените нови условия от страна на "Газпром" носят огромен финансов риск и правна несигурност и оценяват, че има риск от спирането на доставките, което според тях е в нарушение на двустранно подписания договор. Освен това изпълнението за заплахата за спиране на газа носи и репутационни щети заради наложените от ЕС санкции и конкретното изясняване от страна на Урсула фон дер Лайен, че плащането в рубли ще бъде нарушение/заобикаляне на санкциите, наложени на Русия.
Юридическата оценка ще е решаваща
Ако се стигне до арбитраж, по-важно е какво смятат за изхода от него юристите, а не политиците, макар че политиката вероятно ще бъде фактор при такова дело, коментира пред "Дневник" Трайчо Трайков, бивш министър на икономиката и енергетиката.
Според него е много важно при такова дело и какви позиции заемат публично представители на различни институции по въпроса и припомни гореспоменатият случай с арбитража с "Атомстройекспорт", който през 2016 г. завърши със загуба за България:
"Тогава НЕК, страна по договора, бе осъдена да плати 550 млн. евро на руския си контрагент за поръчано оборудване за АЕЦ "Белене". В делото руската страна използва аргументи и изказвания на представители на Агенцията за ядрено регулиране, според които проектът за оборудването е бил пред окончателно одобрение. Докато ние твърдяхме, че проектът не е бил утвърден и това беше така", допълва Трайков.
Оценката му е, че арбитраж е редно да има, защото страната, която се чувства засегната, трябва да си търси правата.
"Според мен това сме ние, но това е въпрос на много прецизни юридически детайли", подчертава Трайков.
Другият вариант е да не се стига до арбитражно дело, а да се постигне договореност извън него. Това обаче ще е на цената на допълнителни договорки, които ще трябва да направи едната от страните, които няма да са публични, а това крие рискове.
А ако се окажем ние виновни?
Дали такова арбитражно дело ще е успешно или не ще зависи от това дали може да се докаже неизпълнение на договора, обяснява юристът Благовест Пунев, който оглавява Арбитражния съд при БТПП.
"Ако се приеме, че отсрещната страна едностранно е прекратила изпълнението на договора, тогава България ще има основание да съди за обезщетение. Но трябва да се установи какви конкретно са условията по договора и при какви обстоятелства се смята, че има неизпълнение и се дължи обезщетение", казва Пунев.
Съществува ли вариант да се действа от името на България, а не на "Булгаргаз" - оценките и тук са различни. Според Пунев все пак в случая става дума за търговски договор и не вижда защо да се наместват публично-правни субекти в договор от частното право, независимо от очевидната зависимост на "Газпром" от властта в Русия.
"Освен ако се приеме, че с действията властта в лицето на руския президент, като трета страна, е причинила вреди. Тогава вече може да се претендира за непозволено увреждане (деликт) и да се иска обезщетение от Русия като държава, доколкото с намесата на руския президент е преустановена доставката на газ", допълва Пунев.
В този случай според него делото може да е от името на България и да е пред български съд и да е на основата на вреди, причинени от трета страна - руската държава, която не е страна по договора, но препятства изпълнението.
"Такова дело обаче ще бъде извън условията по договора, а не такова, което се основава на него", казва юристът.
Арбитражните дела не са от тези, около които се вдига много шум. Според изданието Global Arbitration Review още през май тази година финландският държавен газов доставчик ще предяви арбитражни претенции към "Газпром", тъй като Финландия бе сред страните, на които доставката на руски газ също бе прекратена. Същото се съобщава и за държавния газов оператор на Полша.
"В международен план никой не плаща без бой и не се отказва от тези възможности, когато става въпрос за такива огромни суми", казва адвокат Методи Байкушев, цитиран от "Капитал" по повод загубения арбитраж от НЕК за оборудването за "Белене". Според него тогава България не е използавала възможностите да поиска отмяна на решението, а се е втурнала веднага да плаща присъдената сума.
"Сега не е налице нито обективна пречка руската компания да доставя, нито българската да плаща за газа и следователно има нарушение на договора", каза адвокатът в отговор на мнения, че "Газпром" е в условия на форсмажор, а именно санкциите на ЕС, които му пречат да доставя, или че собственикът на дружеството - държавата в лицето на президента Путин, не му разрешава.
Подводните камъни
От правна гледна точка ситуацията изглежда проста - договорите имат силата на закон и не могат едностранно да се променят, включително и по отношение на валутата. Това обаче може и да се окаже погрешна нагласа - евентуален търговски арбитражен иск от страна на "Булгаргаз" срещу "Газпром" все така има нисък шанс за успех, смятат други български юристи, работещи в чуждестранни кантори, цитирани от изданието.
Причината е, че тезата за промяната на валутата, в която иска Русия да се плаща, е добре защитена с указите на руския президент. Освен това юристите смятат, че дори да бъде успешен, такъв иск ще е икономически нецелесъобразен, защото "Булгаргаз" ще похарчи повече за делото, отколкото би получил като обезщетение за неполучения за осем месеца газ. Така по-целесъобразно и по-евтино е в български съд да се отправи пряк иск за непозволено увреждане от "Булгаргаз" към Руската федерация.
"Такъв подход звучи авангардно за България, но е утвърдена практика по света. Това е много по-евтино от арбитражния спор и ще създаде условия за превръщането на "Булгаргаз" в пилотен ищец, представляващ политическите интереси на всички доставчици в ЕС", казват още юристите.
