На провела се кръгла маса експерти от държавни институции, академична общност, неправителствени и международни организации и представители на детски учебни заведения обсъдиха Предложения за изменение на действащата нормативна уредба и практиката по приложението й в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст. Събитието се организира от фондация „Институт за устойчиво развитие на правото“ в партньорство с фондация „За нашите деца“.
Един от водещите въпроси в предложенията е осъществяване на единна политика за ранно детско развитие, като в тази насока емблематичен е примерът за сега съществуващата различна и несъгласувана регулация на детските ясли и яслените групи в детските градини и предложение за уеднаквяване на правилата и стандартите за деца, които се намират в една и съща възрастова група.
Друг важен акцент в предложенията е регламентиране на принципа „парите следват детето”, възприет в повечето от страните-членки на ЕС, както уреждането в нормативен акт на статута „иновативна детска градина” (това е направено за училищата), което би насърчило прилагането на иновативни педагогически подходи в детските заведения.
„Въвеждане на единни стандарти за ранно детско развитие, съвременни иновативни подходи и адекватни форми за приобщаване на родителите са ключът към висококачествено образование и грижа за най-малките, защото този период е фундамент за формиране на личността и това, което е направено или не през тези специални години, оказва влияние за цял живот върху здравето на индивида, способността да създава взаимоотношения и успеха му в образованието и заетостта“ сподели Янита Тончева, председател на фондация „Институт за устойчиво развитие на правото“.
Предложенията, залегнали в дискусията, са изведени от извършен анализ и оценка на действащото българско законодателство в тази област като са разгледани детайлно 40 нормативни акта и за 21 са изведени предложения за промени. Анализът е направен с цел постигане на съответствие с позициите за качество в „Препоръка на Съвета на Европейския съюз от 22.05.2019 г. за висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст“.
Предложенията са насочени към преодоляване на основните дефицити в действащата нормативна уредба, а именно:
- приложение на множество подзаконови нормативни актове, празноти в правото, противоречиви правни норми в отделните нормативни актове, неяснота на правни норми и необходимост от тълкуването им;
- дублиращи се правни режими;
- приемане и прилагане на отделни секторни, а не на интегрирани политики;
- аморфни разпоредби и диспозитивни норми, норми с пожелателен характер.
Важна част в предложенията заема темата за въвеждане на единни стандарти за ранно детско развитие (РДР), както и регламентиране на алтернативни форми на грижа в РДР като родителски кооперативи, детегледачи и др., които биха дали възможност на родителите да изберат къде да запишат детето си, вкл. и за решение на проблема с недостига на места в детските заведения в големите градове на страната.
Важен аспект за качеството на услугите в РДР е съотношението деца - възрастни в групите, с предложения за промени на нормативната уредба в посока преодоляване на съществуващия дисбаланс. От изключително значение за развитието на децата в РДР е участието на родителите, затова са формулирали препоръки за регламентиране на допълнителни форми на включване на родителите в живота на детските заведения.
Фондация „За Нашите деца“ представи изработен Инструментариум, методика и механизъм за участие на гражданите във вземане на обществено значими решения и в мониторинга на изпълнението на свързаните с тях политики за образование и грижи в ранна детска възраст. Те са апробирани по време на теренното изследване „Наличност и достъп до качествени услуги за образование и грижи в ранна детска възраст за всички деца“.
Системата от индикатори съответства на основните критерии по Рамката за качество и дава възможност, както да бъде направена самооценка от общината и от самите детски заведения, така и да бъде извършвано наблюдение от граждански организации, обединения, сдружения като НПО, Местни инициативни комитети и др. заинтересовани субекти.
Механизмът за гражданско участие и мониторинг може да се прилага както от общинската администрация, така и от неправителствени организации и консултантски екипи. Той може да бъде въведен като част от системата за качество на заведенията за образование и грижа в периода на ранната детска възраст, считат участниците във форума. Процесът на гражданско наблюдение обхваща услуги, които са налични и достъпни за всички семейства и техните деца, както и такива, които насърчават участието, засилват социалното приобщаване и приветстват многообразието.
