Мисля, че на никой потенциален насилник не му се ще да бъде подложен на това, което предвижда Истанбулската конвенция, не че не знаят какво е пол, секс и джендър. Идеята е да не се окажат потърпевши. Това заяви адв. Албена Койчева от (Български център за джендър изследвания) БЦДИ и член на Борда на "Жени срещу насилието – Европа" в коментар за т.нар. Истанбулска конвенция по време на пресконференция, която се проведе днес, 9 януари, в БТА.
Експертът припомни, че много от принципите на конвенцията са приети и се прилагат от държавата и сега, както и че действието ѝ след ратифицирането няма започне автоматично. По думите ѝ, лавината от неразбиране е насочена пряко към най-уязвимите хора, които конвенцията защитава. Реакцията потвърждава мащабите на разпространение на насилието срещу жени.
Адв. Койчева обясни, че конвенцията ще спомогне за разширяването на правната рамка, увеличаване на давността и бързина на мерките срещу насилниците. Медиацията при решаването на случаи, свързани с насилие над жени и деца няма да се допуска, за да се избегне възможността за оказване на натиск срещу пострадалите лица.
Да се хванем за думата
Опонентите на конвенцията засегнаха фрапантния факт, че се въвежда трети пол. Думата пол в английския текст е обозначена с "джендър" (gender). В неофициалния превод на българския текст тази дума означава "социален пол". Това обясни адвокат Даниела Горбунова. Тя обърна специално внимание на това, че към основния текст на конвенцията има обяснителен доклад, където авторите са се постарали да прецизират всеки спорен термин и има допълнителни тълкувания на термините. Точка 43 от обяснителния доклад гласи, че принципите на конвенцията се основават на двата пола – мъж и жена.
По-интересното е, че в България има Закон за равнопоставеността на половете и Закон за защита от дискриминацията, с които се цели преодоляването на стереотипите. Адв. Дурчева обърна внимание, че в сайта на Министерство на отбраната има Пътна карта, в която думата "джендър" е употребена 32 пъти.
Какво ще промени ратифицирането на Истанбулската конвенция?
И до момента у нас има Закон за защита от домашно насилие, който функционира от 2005 година. Наредбите му се прилагат добре от институциите, но не и от органите на МВР, особено що се касае до ограничителните заповеди. Според експертите ратифицирането на Истанбулската конвенция ще спомогне реакциите в подобни случаи да бъдат променени.
Приемането на документа ще възложи на държавата повече отговорност в защита на жените, както и пострадалите от насилие. Конвенцията би надградила съществуващото българско законодателство и ще обхване всички форми на борба с насилието.
Ратифицирането ще гарантира ангажираността на държавата не само в изграждането на кризисни центрове и развитието им, или създаването на гореща телефонна линия, но и финансова ангажираност, за която до момента не е имало външен натиск да бъде осигурена.
Друг ангажимент на държавата ще бъде осигуряването на кадри и специалисти, както и разработването на превантивни програми, насочени към изграждането на ценностната система в обществото относно равнопоставеността между мъжа и жената.
Освен това, държавата трябва да поеме ангажимент към пострадалите от насилие.
Стоян Лазаров от Национална мрежа за децата обърна внимание, че моделите на насилие в семейството се предават в училище, което не само влошава качеството на образователния процес, но и води до повишаване на случаите на агресия. Според него в училищните програми трябва да има включено обучение, но това едва ли ще се случи, тъй като изискването няма задължителен характер (бел. ред. - припомняме, че образователния министър Красимир Вълчев бе един от 8-те министри, които гласуваха срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция). Образованието е в много голям дълг към обществото, защото неразбирането идва от това, което сме пропуснали да научим в училище и университета, смята Лазаров.
Според Георги Богданов от Национална мрежа за децата отказът за предприемане на по-сериозни мерки срещу насилието срещу жени и деца е истинската подмяна на ценностите.
Адв. Даниела Горбунова обърна внимание и на друг сериозен проблем – задължението на личните лекари да издадат медицински документ на пострадалите от домашно насилие. Вместо това те отказват и жертвата често трябва да пътува до областен град, където да заплати около 40 лв. за издаването на документа, ако изобщо има тази възможност.
Защо е необходима конвенцията
Осъзнаването на самият проблем е много трудно и носи много допълнителен материал за манипулации и интерпретатации както за действителната мащабност, така и субективна тълкувателност на явлението, предопределени от емоционалната незрялост на обществото, се казва в становище на Фондация П.У.Л.С., чиято дейност е насочена към рехабилитация и интеграция на деца и лица, пострадали от насилие и трафик.
Липсата на официална статистика за жертвите на домашно насилие и насилие, основано на пола /изискване на Истанбулската конвенция/ в България е един от основните фактори, поддържащ тази информационна замъгленост.
България е и сред тази половина от държавите-членки на ЕС, в които не се събира статистическа информация за отношенията между жертвите и насилниците, което прави невъзможно оценяването на акта на домашното насилие сред престъпленията срещу личността. Домашното насилие не е квалифицирано като престъпление и все още не е включено в Наказателния кодекс и съответно в статистическите данни, предоставени от полицията и от Националния статистически институт.
Поради ниското ниво на осъзнатост, срам и обща неприемливост да споделят сходни факти от личния и семейния си живот, в нашето общество, цифрите, представени от изследванията, измерват по-скоро делата на тези, които успяват да преодолеят масовите и обществени нагласи сред жертвите, отколкото реалния опит на жертвите. Малка част от жертвите търсят консултации и помощ в неправителствени организации, а незначителен дял от тях се обръщат към полицията и завеждат дело в съда.
Не са налице точни статистически данни за жертвите на домашно насилие в България. Статистиката на NOEMA от 2001 г. показва, че всяка четвърта българка е жертва на домашно насилие.
Съвсем накратко – този документ е световна стъпка напред в гарантирането на равни права и защита на мъжете и жените, приемане на отговорна роля на цялото общество- информиране, чувствителност, реакция и защита, казаха участниците в пресконференцията.
