Земетресението през 1999 година в Измит и Кочери, при което загинаха над 17 000 души, беше катализатор за развитие на националната политика на Турция в областта на сеизмичното инженерство. В градовете, които се намират точно над епицентъра на земетресението, се вижда, че има сгради, които са реагирали по-малко по-добър начин, а напълно срутените вероятно са част от сградите, строени преди 2005 година. Това каза в студиото на “Още от деня” по БНТ проф. Петър Павлов - ръководител Националния център по сеизмично инженерство към Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Според него държавата е инвестирала доста средства в образование, в наука, в експертизи, подобряване на нормите, което е довело да подобряване на турската сеизмична школа. “Това влияние добре се вижда върху сградите, които са по-близо до Истанбул и Анкара. Вероятно както нормите, така и контролът не е стигнал до край, до тях. Основната причина е, че тези сгради, които рухнаха, са строени преди този период”, обобщи проф. Павлов.
Много са методите за изследване на сеизмичната устойчивост на сградите, но най-модерният и най-точен е експерименталното изследване на сгради, възли от сгради, обясни той. “В България числените и аналитични изследвания в областта на сеизмичното инженерство имат много стара история и имаме опит в това направление. За съжаление, третата част на всеки един научен процес - експерименталната, при нас е ограничена поради липсата на съвременна експериментална база”, уточни проф. Павлов.
По думите му, всяка държава в сеизмичен район трябва да има подобен лабораторен комплекс и отбеляза: “Според нас строителството в България е доста по-добро от местата, които сме посетили - Турция и Албания, и по-устойчиво на сеизмични вълни”. Българските спасители са достатъчно добре обучени и имат опит от подобни спасителни операции и не се съмнявам, че ще се справят перфектно, заяви специалистът.
