Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

ЕК ни съди, че не се грижим за черния кълвач

22 юли 2016, 13:55 часа • 10672 прочитания

Европейската комисия взе три решения по отношения на България в рамките на ежемесечния пакет от правни действия, предприемани срещу държавите членки, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС.

Решенията, отнасящи се до България, са за сезиране на Съда на ЕС в областта на околната среда, и две мотивирани становища в областта на енергийната ефективност и транспорта.

Европейската комисия завежда дело срещу България пред Съда на ЕС поради неизпълнението на страната на задължението за опазване на уникалните местообитания и на важни видове птици в Рила планина. Българските власти не са разширили зоната, определена като специална защитена зона, за да се защитят адекватно застрашените видове диви птици, съобщиха от ЕК.

Рила планина - най-високата в България и на Балканския полуостров, е сред най-ценните площи в България и в ЕС по отношение на опазването на 20 уязвими вида птици. Съгласно законодателството на ЕС относно опазването на дивите птици (Директива 2009/147/ЕО) държавите членки са длъжни да определят специални защитени зони за опазване на застрашените от изчезване видове, на уязвимите към промените в местообитанията им птици или на птиците, считани за редки или нуждаещи се от специална грижа.

Към момента България е класифицирала правилно 72% от зоната като специална защитена зона. По този начин обаче не са обхванати важни части от местообитанията на 17 застрашени вида птици, включени в приложение I от Директивата за птиците. Така се застрашават видове като пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus) и врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum), както и белогърбия кълвач (Dendrocopos leucotos), трипръстия кълвач (Picoudes tridactilus), лещарката (Bonasa bonasia) и черния кълвач (Dryocopus martius). Въпреки мотивираното становище на Комисията, отправено през октомври 2014 г., относно нуждата да се разшири обхватът на защитените зони и да се включат зоните в Рила планина, България не е изпълнила това свое задължение. Поради това Комисията сезира Съда на ЕС по този въпрос.

Що се отнася до енергийната ефективност, от България бе поискано да изпълни разпоредбите на ЕС за намаляване на енергийното потребление на сградите.

Европейската комисия изпрати на България мотивирано становище с искане да транспонира правилно в националното законодателство всички изисквания на Директивата за енергийните характеристики на сградите (Директива 2010/31/ЕС). Съгласно тази директива държавите членки трябва да въведат и прилагат минимални изисквания за енергийните характеристики на новите и съществуващите сгради, да осигурят сертифицирането на енергийните характеристики на сградите и да гарантират извършването на редовни инспекции на отоплителните и климатичните инсталации.

При подробен преглед на националното законодателство, с което се транспонира Директивата, беше установено, че България не е гарантирала, че винаги се издават и предоставят сертификати за енергийните характеристики на потенциалния купувач или наемател на сгради или обособени части от сгради, които се продават, са в строеж или се отдават под наем. Освен това националното законодателство съдържа освобождавания от изискванията за енергийна ефективност, които не са предвидени в тази директива, както и несъответствия по отношение на изискванията във връзка с честотата на инспекциите на отоплителните системи.

По тази причина Комисията иска от българските органи да направят необходимото всички изисквания на Директивата за сградите да бъдат изцяло изпълнени. България сега разполага с два месеца, за да уведоми Европейската комисия за мерките, които е предприела, за да отстрани нарушението. В противен случай Комисията може да сезира Съда на ЕС.

Европейската комисия поиска от България да гарантира разделянето на сметките на управляващия орган на летище София, в съответствие с Директива 96/67/ЕО относно наземните услуги в летищата на ЕС. Освен че е управляващ орган на летище София, той също извършва редица спомагателни дейности на летището, и по-специално е лицензиран оператор за наземно обслужване.

Тези услуги включват области като поддръжка, зареждане с гориво и обработка на товари, както и регистрация, кетъринг, обработка на багажите и превоз в рамките на летището. В член 4 от Директива 96/67/ЕО се предвижда, че когато управляващият летището орган предоставя и наземно обслужване, той трябва ясно да отделя сметките за своите дейности по наземно обслужване от сметките за другите си дейности и не може има финансови потоци между дейностите. Това трябва да се проверява от независим одитор.

Целта на разделянето на сметките и забраната на финансовите потоци е да се избегне кръстосаното субсидиране на дейностите по наземно обслужване на управляващия орган на летището. Това следва да осигури равнопоставени условия на конкуренция за предоставянето на наземни услуги между управляващия орган на летището и независими доставчици на наземно обслужване. България има срок от два месеца, за да уведоми Комисията за мерките, които е взела за съобразяване на националното си законодателство с правото на ЕС. В противен случай Комисията може да реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу българските органи.

Общо в рамките на юлския пакет във връзка с неизпълнение на законодателството на ЕС Комисията прие 20 мотивирани становища и 7 случая на сезиране на Съда на Европейския съюз. Комисията приключва също така 86 случая, при които проблемите със съответните държави членки са били решени и не е необходимо Комисията да продължава процедурата.

Румен Скрински
Румен Скрински Отговорен редактор
Новините днес