ЕК открива наказателна процедура срещу България заради феодалния чл. 417 от ГПК и изпълнителните дела, които се водят срещу кредитополучателите и начина, по който се продават техните домове в нарушение на правото на ЕС. Това обяви адвокат Десислава Филипова, председател на фондация "Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека" пред БГНЕС.
Тя споделя още: "Защитата се разпростира и в полза на всички други потребители, срещу които е заведено дело по реда на чл. 417 от ГПК. Този член дава възможност на банките и на други лица /например на фирми за бързи кредити, доставчици на други услуги, в случаите в които са подвели потребителя да подпише нотариално заверен договор или запис на заповед - бел.а./ да се снабдяват с изпълнителни листа срещу потребителите без да се води истинско дело, в едно затворено и инквизиционно производство, в което пред съда участва само силната страна – банка или друг търговец или доставчик на услуга. И потребителят не може да се защити.
През февруари 2014 г., като представител на НПО, подадох жалба до ЕК, в която посочих, че чл. 417 от ГПК и принудителното изпълнение в България са в нарушение на правото на ЕС. Което означава, че дори потребителят да не знае своите права като европейски гражданин, съдът е длъжен, когато издава изпълнителен лист, да провери дали има забранени, неравноправни клаузи в потребителските договори, независимо дали последният е възразил или не е. Изтъкнах, че изпълнителните дела в България са в нарушение на задължителната съдебна практика на Съда на ЕС, според която едно семейно жилище, независимо че е ипотекирано, може да бъде продадено едва след приключване на исковото съдебно дело и то само ако съдът е установил, че с потребителския договор не се нарушават правата на кредитополучателите и другите потребители. Тогава ЕК ме уведоми, че започва проверка на законодателството ни, която ще трае около година и ако установи, че оплакванията ми са основателни, ще пристъпи към процедура за наказване на България с цел отмяна на нарушаващото правото на ЕС българско законодателство.
Сега от ЕК ми изпратиха писмо, че пристъпват към същински действия срещу България /което означава, че при извършената проверка са констатирани нарушения - бел.а./ и откриват процедура за извършено нарушение във фазата "официални контакти между Комисията и България". В тази фаза се разменят официални писма между евроинституцията и държавата – нарушител, като целта е доброволно държавата да преустанови нарушението, в случая да отмени чл. 417 от ГПК, и да реформира изпълнителното производство, без да се стига до налагането на глоби на България, които пак ще бъдат плащани от нашия джоб.
Ако след приключване на тази фаза, България не промени законодателството ни в защита на малкия човек срещу злоупотребяващите с техните права банки и други търговци, ЕК ще пристъпи към завеждане на дело в Съда на ЕС срещу страната ни.
Последиците за хората са особено значими. От една страна, защото след отпадането на чл. 417 от ГПК банките ще престанат да вдигат безотговорно лихвите на кредитополучателите. В момента банките едностранно и в нарушение на правото на ЕС увеличават лихвите по кредитите, което ги прави непогасяеми. Банкерите знаят, че нарушават договорите за кредит, но могат бързо да се снабдят с изпълнителен лист и да дооглозгат кредитополучателите. Потърпевшите нямат реално възможност да се защитят срещу безобразията на банките, тъй като исковите дела, образувани след възражение от тяхна страна срещу издадената заповед по чл. 417 от ГПК, приключват много след финала на образуваните срещу тях изпълнителни дела, когато тези хора вече са загубили домовете си и буквално са ограбени.
От особена важност за кредитополучателите, на които вече им е продадено жилището е, че те ще могат да образуват дела и да получат обезщетение от българската държава за това, че тя не е осигурила ефективна защита на гражданите си, създавайки привилегия за банките в ущърб на техните потребителски права.
Още преди да внеса жалбата в ЕК като експерт по право на ЕС, подготвях правни становища до омбудсмана, до комисията по правни въпроси в НС, организирахме кръгли маси, както и при публични изяви, винаги съм подчертавала какви са нарушенията на правата на потребителите и че ако не се вземат адекватни законодателни мерки ще сезирам ЕК. След като законодателният орган не предприе никакви действия за отмяна на чл. 417 от ГПК, аз се обърнах за защита към ЕК. Тази година, на заседание в комисията по правни въпроси към 43-то НС, отново заявих, че ЕК е започнала проверка на България относно чл. 417 от ГПК и представих на всеки един от нейните членове подробно становище за противоречието с европейското право. Независимо от това, депутатите позорно гласуваха в пленарна зала за запазването на този мракобесен член и показаха, че не са народни представители, а представители на банките и на корпоративните интереси.
За съжаление, се оказа, че за пореден път нашите политици не защитиха своите граждани и намесата отвън стана безалтернативна".
