Върху над 30% от скандалния имот в Несебър, където трябваше да се построи ваканционно селище, е имало дюни. Това сочи доклад на експерт, който е направен още преди пет години при оценката на земята за проекта. Докладът, обаче, е бил потулен.
Автор на документа е 81-годишният Петър Коларов, който е биолог-зоолог по професия.
„Този учен е казал, че се срещат и трите вида дюни, за които се дискутира сега, както и една трета от имота представлява дюни. Има бели, сиви, облесени дюни, с обща площ около 8,5 дка", каза Бойчо Георгиев, директор на РИОСВ- Бургас.
Дюните на хартия обаче изчезват, а решението на тогавашния директор на екоинспекцията в Бургас е да не се извършва екологична оценка на терена, предаде bTV.
Георгиев допълни, че документите са намерени в архивите. „Изровихме ги, за радост не са затрити".
Според настоящия екодиректор в Бургас, като скрил фактите от доклада на професора, предшественикът му заблудил останалите институции, одобрили намерението за строеж в защитената местност. Така Георгиев, който е застрашен с уволнение заради „дюнигейт", твърди, че преди празниците е подписал рутинно разрешение, че няма нужда от нова екооценка. Искането на инвеститора било подкрепено с всички необходими документи, а в тях нямало и намек за дюни. Разкритията на шефа на екоинспекцията са дадени на прокуратурата.
„В получените материали има данни, че тези решения е възможно да са незаконосъобразни и прокуратурата е компетентна, ако прецени това, да ги атакува по съответния съдебен ред, за да бъдат обявени за нищожни и да се обезсилят", допълва Красимира Кателиева, говорител на Окръжна прокуратура Бургас.
В аферата с дюните се включи и историкът Божидар Димитров. Според инициатора на разкопките по морето през последните години, преди да влязат багерите, трябва археолози да проучат терена. В известната като „несебърска пясъчна пустиня" можело да се крие част от древен некропол със златни и сребърни дарове.
Редактор: Ивайло Петров
