Очакваме разрешение от македонската страна да възстановим паметника на полк. Каварналиев край Дойран. Това каза директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров по повод представянето на реновирания паметник на полковника в Националния исторически музей.
Проф. Димитров подчерта, че възстановява паметника на полк Каварналиев за втори път. „Първият път, спазвайки законите на Република Македония, направихме точно копие на паметника въз основа на снимките, с които разполагахме – стари снимки на паметника, издигнат над гроба му от един друг известен български военен - подполк. Борис Дранголов, който през 1916 година, като командир на 9-ти Пловдивски полк, заема същата позиция, която три години преди това е заемал полк. Каварналиев. Подполк. Тъй като македонското законодателство изисква паметник, който се възстановява, да бъде абсолютно същия – от същия материал, същите размери и същата форма на оригиналния, направихме го абсолютно същия“, разказа проф. Божидар Димитров.
„Тогава македонското правителство ни отказа, като се позова на нещо, което го няма в подписаната от тях Женевска конвенция за водене на война, в която се казва, че всяка държава, която има погребани свои войни на чужда територия, независимо от каузата на войната, има право да им изгради военно гробище или военен паметник. Македонската страна се позова на нещо несъществуващо, а именно това, че полк. Каварналиев е висш военен, а висшите военни определяли завоевателната политика на България спрямо Македония и поради тази причина отказаха“, уточни той.
Директорът на НИМ обясни, че първото копие на оригиналния паметник е било подарено на Община Шумен през 2009 година и той е издигнат в градинката до Гранд хотел „Шумен“. Проф. Димитров припомни, че след разрушаването на паметната плоча на връх Каймак-Чалан премиерът на Република Македония каза в интервю, че България има право да изгради паметник на загиналите български войни, стига да спазва македонското законодателство.
„Веднага поръчах отново да ми изработят същия паметник на същата фирма, която изработи първия. Тя разполагаше и с чертежите, необходимите машини и с всичко останало и много бързо изработи паметника от бял камък, какъвто е бил и оригиналът. Сега стоим и чакаме разрешение на македонската страна“, посочи той.
„Спазвайки техният закон, аз изпратих съответния пакет документи до нашето външно министерство. Доколкото знам дирекция „Югоизточна Европа“ във външното министерство е предала тези документи на нашето посолство, а то на македонското социално министерство, което кой знае защо по техните закони от 1996 година се грижи за чуждите военни паметници и сега чакаме тяхното решение. Надяваме се да го получим много бързо, да не чака, както предишният паметник 3 години“, допълни проф. Димитров.
