Проучване от 2021 г. на Българското училище за политика "Димитър Паница" сочи, че българското общество не е достатъчно информирано по темата за реформата в областта на детското правосъдие в България. Всяка година над 10 000 деца в България са засегнати от 64-годишния Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Това стана ясно от пресконференцията “Има ли детско правосъдие в България“, където участници бяха доц. д-р Ива Пушкарова – преподавател по наказателно право, и Теодора Гандова – експерт.
Анализът е от фокус групи, чиито представителите са лица от съдебната власт, съдии, прокурори и адвокати, които се занимават със социални грижи, образователни институции и местни комисии за борба с противообществените прояви. Според доц. Пушкарова основната пречка детското правосъдие все още да не е приоритет на българското общество е 64-годишният закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. За преподавателя по наказателно право законът трябва да бъде отменен и това би дало началото на реформите в детското правосъдие.
Изводите от направените анализи сочат, че трябва да се работи много проактивно с децата от ранна възраст. Но не, когато биват разглеждани като тежките случаи и след насочвани към възпитателни мерки. По думи на лекторите, когато в детската градина се идентифицират проблеми на деца с агресия, продиктувани от родителите им в повечето случаи, трябва да се работи с цялото семейство. “Когато случаите са по-леки, много по-лесно може да се интервенира и да се постигне успех”, споделят още от доклада си.
Това, което се установява в проучването, е, че има огромно недоверие от страна на обществото към институциите. Те не виждат институциите като подкрепящи, а по-скоро ги виждат като санкциониращи и когато се сблъскат с тях, гражданите са враждебни. Не виждат институциите като възможност да получат подкрепа или услуга, която да им реши проблема.
За да видят това дали е така, Държавната агенция за защита на децата прави интересен експеримент. Инициират в блок писъци, крясъци и никой не реагира, както няма и нито един подаден сигнал. След това към 22 часа пускат музика, но заради шума вече има 10 подадени сигнала.
“Така че това наистина показва доколко това е приоритет за нашето общество и какви са нагласите на хората”, заявяват още лекторите.
В заключение на пресконференцията стана ясно, че няма достатъчно експерти, които биха могли да обучават такъв тип деца, както и че няма оценка, която да покаже резултат дали прилаганите програми на децата са ефективни и дали са постигнали успех.
