Преди няколко години зоолозите от университета на Сейнт Андрюс (Великобритания) открили, че делфините имат индивидуални звукови сигнали, подобни на човешки имена.
Животните често започвали с фраза с уникална последователност от звуци, сякаш се викали по име един друг. Изследователите предположили, че във високоорганизираните общности, в които живеят делфините, не минава без индивидуални опознавателни знаци.
Но имената били необходими не само за да се представят, но и за да откликват на другарите си. И в отношенията на делфините дълго не беше ясно могат ли членовете на групата да повторят чуждите имена.
И ето накрая учените от Сейнт Андрюс успели да изяснят и това. В сп. PNAS Стефани Кинг и Винсънт Дженик пишат, че бутилконосите делфини не само си дават имена един на друг, но и се викат по име.
Зоолозите записвали звуците, издавани от тези бозайници, отделили от тях индивидуалните „подписи” и ги пускали на делфините. Ако звуковото име бъдело чуто от този, на когото принадлежало, той веднага се отзовавал. Ако някой страничен делфин чуел името, той игнорирал сигнала.
Накрая, ако името стигнело до ушите на делфините от групата, свързана с неговия притежател в тесни социални връзки, то те често отговаряли на сигнала и го повтаряли с точност. Такива диалози може да се представят в човешки вариант с нещо подобно: „Здравей, аз съм Иван!” „Здравей, Иване, слушаме те!”
Тоест учените успели да покажат, че делфините не просто откликват на собственото си име, но и могат да научават и повтарят имената на своите другари.
Способността на делфините да подражават на чуждите звуци е известна отдавна, но досега такива експерименти са правени с животни в делфинариум. В дадения случай обменът на имена е регистриран сред дивите делфини, в естествената им среда.
Авторите на работата смятат, че делфините получават имена постепенно, развивайки своята реч по време на израстването и узряването и изработвайки индивидуален звуков „подпис”, който смятат за роден и близък.
Още интересни новини четете в megavselena.com
