Специалните служби на различни държави от региона продължават активно да работят за реализация на собствените външнополитически доктрини и стратегически интереси, включително чрез опити за придобиване на чувствителна и класифицирана информация за процеси в социалната, политическата, икономическата, военната сфера у нас. Това се посочва в доклада за дейността на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) за 2017 г.
"Траен обект на внимание остават позиции, намерения и активности на българската държава и съюзниците ѝ по евроатлантическия вектор в областите външна политика, политика за сигурност, планиране на отбранителните действия и сътрудничество. Такъв акцент се наблюдава и по отношение на подготовката и провеждането на българското председателство на Съвета на ЕС. За изпълнение на разузнавателните задачи се прилага широк инструментариум, в това число операции за влияние и въздействие. Продължава активността на някои специални служби за подпомагане на асимилационната политика по отношение на български общности зад граница, пише още в доклада на Агенцията, като са обособени няколко сектори на анализ.
Международен тероризъм
Запазва се високото ниво на терористичната заплаха в световен план, като в най-голяма степен тя продължава да е свързана с активността на „Ислямска държава”. Активната екстремистка пропаганда има своето пряко проявление върху заплахата за Европа. Атаките в европейските държави се извършват основно от саморадикализирани лица, които не са пребивавали в конфликтни региони и нямат конкретни връзки с екстремистки структури или с предишна терористична активност.
Дейността на терористичните организации и пропагандата им продължават да оказват радикализиращо влияние върху уязвими общности в някои държави на Балканите. Значим рисков фактор остава и големият брой чуждестранни бойци от региона и вероятността за завръщане на част от тях. През 2017 г. не е получавана информация за подготовка или осъществяване на терористична дейност в България, за подготвяно нападение срещу български граждани и интереси зад граница и за изграждане на терористични структури на наша територия. Независимо от това намиращите се у нас обекти на други държави и български граждани и обекти в чужбина продължават да са сред възможните цели на евентуална терористична атака. При извършваните в чужбина терористични актове могат да бъдат засегнати животът и здравето на български граждани. Съществува и риск от индивидуални действия на саморадикализирали се под влияние на екстремистката пропаганда лица.
Със заповед на председателя на ДАНС са наложени принудителни административни мерки „отнемане право на пребиваване”, „експулсиране” и „забрана за влизане в Република България” на 31 лица, съпричастни към терористична дейност. В информационния масив на нежеланите чужденци в Република България като пътуващи чуждестранни бойци са включени 58 лица.
Екстремизъм на нерелигиозна основа
Нарастващият брой чужденци в европейските държави вследствие миграционния натиск и свързаните с това икономически, финансови и социокултурни предизвикателства предпоставят трайна тенденция на увеличаване в общоевропейски план на привържениците на десни идеологии, близки до крайния национализъм. За разлика от предишни години, през 2017 г. не се отчитат високи нива на открити форми на агресия срещу мигрантите. Екстремистката пропаганда запазва интензитета си, като се акцентира и върху страха от ислямизацията на Европа, констатират от ДАНС.
Рискови процеси, свързани с миграцията
Миграционният натиск към Европа през 2017 г. намалява, за което допринасят и предприеманите от европейските държави и институции мерки. През 2017 г. регистрираният миграционен натиск към България има значително по-ниски стойности (намаление с 84% спрямо 2016 г.). България запазва позицията си на транзитна дестинация за голяма част от насочилите се към Западна Европа кандидати за закрила и/или икономически имигранти.
Международна търговия с оръжие
Разпространението на оръжия за масово унищожение остава основна заплаха за сигурността в световен мащаб. Рискови са опитите на някои държави да развиват военните си способности чрез придобиване и/или усъвършенстване на оръжейни системи и разработване на свързани с тях военни програми за масово унищожаване, в т.ч. в нарушение на международните режими. Трансферът на изделия и технологии, подлежащи на експортен контрол, се осъществява чрез сложни схеми за прикритие с множество междинни звена и разнообразни начини за доставка и разплащане. Продължават да постъпват и данни за притежаването на ядрени, химически и бактериологически оръжия от политически нестабилни или авторитарни режими. Нараства рискът от ядрен тероризъм в нестабилни региони заради вероятност от атаки на съоръженията или придобиване на радиологичен или ядрен материал от екстремистки формирования.
Въпреки известен спад в заявките, като цяло през 2017 г. се запазва интересът към продукти на българската оръжейна индустрия и изделия и технологии с двойна употреба, като страната ни изпълнява стриктно политиките за експортен контрол. Същевременно продължават опитите на чужди производители за дискредитиране на български предприятия и отстраняването им от конкурентни оръжейни пазари.
Утилизацията на оръжие и боеприпаси все още съдържа високорисков потенциал за причиняването на инциденти, материални щети и замърсяване на околната среда. Както и през предишни периоди, проблемите са свързани предимно с неспазване на технологичния процес и мерките за безопасност при дейностите по транспортиране, съхранение и обезопасяване.
Запазват се уязвимостите при съхранение на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и други общоопасни средства в складове на Българската армия, свързани с амортизацията на сградния фонд и с отделни проблеми в системите за физическа защита. Продължават да съществуват уязвимости при събирането, изследването, съхранението и обезопасяването на опасни вещества и материали. Проблемите са както от нормативен, така и от организационен и технически характер.
Корупционни прояви на лица, заемащи висши държавни длъжности
Корупцията остава значим политически, икономически и социален проблем, за противодействието на който в началото на 2018 г. е сформиран единен орган в лицето на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Анализът на данните от работата на ДАНС през 2017 г. потвърждава констатацията, че към корупционни прояви са най-податливи секторите със значителен материален ресурс, където се установяват непрозрачни процедури за възлагане на дейности и са налице нарушения и слабости при упражняването на контролни или разрешителни функции. Корупционните схеми често включват освен лица, заемащи висши държавни длъжности, и служители на по-ниско йерархично ниво. Най-разпространената форма на корупция в местната и изпълнителната власт продължават да бъдат злоупотребите при възлагането и изпълнението на обществени поръчки, обхващащи всички етапи от планирането, обявяването, провеждането, изпълнението и последващия контрол. Устойчивост бележат корупционните прояви при усвояването на целево финансиране, в това число на безвъзмездна европейска финансова помощ. Продължават да са актуални и схемите, използващи разрешителния, лицензионния и контролния режими за лично или групово облагодетелстване. Специфична корупционна среда се наблюдава в правораздавателните и правоохранителните органи, особено при случаи с голям материален интерес.
Финансова сигурност
По предварителна оценка чрез схемите за данъчни измами, пресечени от ДАНС през 2017 г., са били нанесени щети на държавния бюджет за над 33 млн. лв., а предвид дългосрочния характер на пресечената престъпна дейност размерът на предотвратената щета е няколкократно по-голям. По сезираща информация на ДАНС за данъчни измами през 2017 г. са образувани 10 наказателни производства и 2 прокурорски проверки. Допълнително са извършени дейности по компетентност по още над 80 наказателни производства и прокурорски проверки, става ясно още от доклада на службите.
Киберсигурност
Увеличаващата се интеграция на социални, обществено-икономически и производствени процеси с киберпространството повишава броя, спектъра и потенциала на заплахите. През 2017 г. се запазва висок рискът от деструктивни въздействия върху информационната сигурност на обекти и сектори от критичната инфраструктура както в международен, така и в национален мащаб.
Техническите, технологичните и кадровите дефицити в държавните институции и дружествата от значение за националната сигурност са с траен характер, а предприеманите мерки за отстраняването им продължават да са недостатъчни за противодействие на съвременните предизвикателства, уточняват от ДАНС.
Здравеопазване и образование
Хроничен проблем в здравеопазването е значителната задлъжнялост и влошаващото се финансово състояние на държавни и общински болници, както и регулярният отлив на квалифицирани кадри към частни, в т.ч. чуждестранни клиники. Неравномерното териториално разпределение на общопрактикуващи лекари и специалисти продължава да ограничава достъпа на част от населението до здравни услуги.
Основните проблеми в научната сфера остават трайният недостиг на кадри, остарялата материално-техническа база и неефективното разпределение на средствата за финансиране на дейностите, едновременно с устойчив чуждестранен интерес към постиженията на българските учени, констатират още от Държавна агенция "Национална сигурност".
Пълния текст на доклада на ДАНС може да видите тук.
