"Аз и не очаквам неговото извинение, не искам, не съм го направила за това. Аз искам неговата човечност - да обърне внимание за региона, в който оставя две общини без средства и препитание."
Това каза пред БГНЕС Даниела Генкова от ВМЗ Сопот – жената, която, отстоявайки правата си, изпрати на премиера лук, а той и отвърна като потърси сметка за златните пръстени по ръката й. Всъщност кризата във Вазовските заводи направи Даниела по принуда герой, макар тя самата да не се смята за такъв. "Не! Не съм го направила, за да стана герой – това съм го направила за народа, който от 20 години насам мизерства. Искам хората да живеят достойно и да получават достойни заплати!", каза жената, която по време на протестите символично подари вечерята си от хляб и лук на премиера. Той пък вместо да прочете жеста се оказа, че е видял пръстените по ръката й и потърси сметка за тях.
А тези пръстени тя ще продължи да носи още само седмица. През другата ще ги продаде, за да плати сметки и ще отиде да ги заложи. Половината, за да си плати сметката за тока този месец, а другата половина за следващия месец. Така ще й се наложи да продаде спомените си, като семейната халка – спомен от починалия й съпруг, който също работил във ВМЗ. "Той ми я подари и аз трябва да се разделя с нея. Аз съм имала хубави моменти с този човек и за мен това е спомен.
Родителите ми също са загубени вече, а останалите са ми от тях – спомен. Не мога да ги върна тях, но поне това, което беше по мен, и е по мен, но за в бъдеще няма да бъде. Аз си продавам спомените, спомените, в които аз съм живяла в миналото", каза жената. Сподели, че е имала и други трудни моменти, замисляла е да опре до продажба, но дори и приятелите й не й го позволи. Затова им благодари, защото освен морално, я подкрепят и финансово.
Трудно се съгласи да даде и още веднъж позицията си, но каза, че е за последно, защото е притеснена, след поредицата й медийни изяви влезе във фокус, а във ВМЗ предстоят съкращения. "Притеснява ме съкращението, което започва, и поради тези изявления смятате ли, че ще ме оставят да работя в предприятието – сигурно ще ме съкратят", споделя жената. Въпреки това обаче, продължава да държи на думата си. "Аз съм изказала моята гражданска позиция като гражданин на Република България, който си отстоява правата за достоен труд и достойно заплащане", отстоява думите си тя с пресипнал глас. А такова те не получават редовно, плаща им се на два, на три месеца и така все още държавата им дължи два заплати и три аванса и все още не знаят кога ще ги получат. И така преживяват с хляб и варива – ориз, фасул, все неща, които могат да се сготвят на няколко пъти. Има и кредити, но цялото семейство работи във ВМЗ.
По принуда е станала герой – не защото се възприема като такъв, а защото изказва позиция. "Ако знаех, че ще се получи такава реакция, не бих го направила, но вече е твърде късно. Не толкова да съжалявам за това, което направих, колкото целият регион е обиден на отговорите, които той е дал – господинът и просто не знам", казва Даниела без да споменава името на премиера.
Държи да се мотивира и посочва, че на завода разчитат две общини, хората няма къде да работят. Програмите, за които властта говори, са за по шест месеца или година и те не виждат в тях решение на проблема. "В момента обещанията са много, значи аз също мога да обещавам, а въпросът е дали мога да го изпълня това обещание", споделя жената.
Иска да се обърне внимание хората в региона да имат работа, достоен труд и достойно заплащане. Това искам... говори ни Даниела, а докато казва това, колегите и викат: "Браво, браво".
Това все пак явно и вдъхва малко кураж и тя става още по-убедителна в позицията си, че не го прави за себе си, а за всички в региона и за цяла България. "Няма нито едно предприятие, което е останало от 15-20 години, когато е започнала демокрацията. Има ли някакво предприятие, което съществува. Абсолютно всичко се затри. Това е последният завод, който е държавен, и в момента искат да си измият ръцете и от него", казва жената и добавя: В момента работим за държавата, значи държавата трябва да ни плати.
А колегите й казват, че ги подкрепят, но тук прозата и борбата за съществуването вземат връх. "Нас моралната подкрепа не ни топли, нас ни топли да си получим заплатите, за да можем да си платим сметките", казва тя.
Не за първи път при управлението на ГЕРБ работници от държавни предприятия се принудени да продават венчалните си халки. Миналата години през февруари в държавното дружество "Строителство и възстановяване" в Стара Загора от месеци не бяха получавали заплатите си. Работници разказваха, че са принудени да залагат венчалните си халки, за да имат пари за хляб.
Редактор: Е. Гигова
