България ще е един от новите маршрути на мигрантите след затваряне на Балканския път. Това посочи Даниел Кадик, директор на проект Югоизточна Европа на Фондация за свободата „Фридрих Науман” .
В интервю за БГНЕС той заяви, че прогнозите за броя на бежанците, които ще се насочат към България, са драстично подценени. "Ще дойдат много повече бежанци, отколкото ще бъдат регистрирани и отчетени", добави Кадик.
"Пътищата, които преминават през България поради различни фактори са по-добре изградени, ако ме разбирате какво имам предвид. Но България не е адекватно подготвена, ако мигрантският поток се насочи към нея", смята Даниел Кадик.
"Да, погледнем дупките по оградата, която беше изградена, да погледнем хората, въоръжени с пистолети, които самостоятелно залавят бежанци и биват отразявани като герои, защитаващи границата или пък мобилизацията на армията за подсигуряването й. Липсват и добре изградени приемни центрове за бежанци. Смятам, че това не е израз на добра подготовка", каза директор на проект Югоизточна Европа на Фондация за свободата „Фридрих Науман”.
"Най-слабата страна на постигнатото споразумение между ЕС и Турция за мигрантската криза е това, че то е стъпка не по-напред, а по-назад за нейното разрешаване. Ако погледнете това споразумение, ще видите, че страната, която най-много печели от него, е Турция. Както можем да забележим, Турция постигна това, което искаше – съгласие за падане на визовия режим, постигна една стъпка напред в процеса на преговори за присъединяване към Европейския съюз, получи още няколко милиарда евро. Докато за Европейския съюз това е стъпка назад, той позволи да бъде притиснат", каза Даниел Кадик.
Едно истинско решение би изглеждало страната членка на НАТО Турция да започне да подсигурява границите си, да ограничава действията на трафикантите и каналджиите и да продължи с подобни мерки, добави той.
"Абсолютно съм съгласен с мнението, че Турция рекетира ЕС. Турция получи това, което искаше, докато ЕС продължава да стои пред проблема си", каза още Кадик.
"При нормални обстоятелства не бих имал опасения за присъединяването на Турция към ЕС. Разбира се, има културни разлики между християнски и мюсюлмански определените страни. Но смятам, че цивилизационно сме стигнали да такова ниво, че да може да се справим с подобни различия. И ако погледнем в исторически план процесите в турското общество през 20-те и 30-те години на 20 век, ако обърнем внимание на правото на жените да гласуват, разделението на религията от държавата, задължителното училищно образование и за момичетата, забелязваме, че Турция е била много напреднала в своето развитие", смята все пак Даниел Кадик.
"Това, което много повече ме притеснява, е налагащият се неоосманизъм в последно време, президентът, който се генерира в султан и радикалните проповедници, които идват от Саудитска Арабия в Турция и са връзката между Анкара и Рияд", добави обаче той.
