На днешния ден Българската православна църква почита Свети Софроний, патриарх Врачански.
Свети Софроний Врачански, известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, а по-късно като Врачански епископ, е български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Св. Паисий Хилендарски. Роден е в Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Жени се за Ганка Хаджиатанасова, с която има четири деца: Цонко, Владислав, Мария и Ганка. Цонко се оженил за Гана Хаджи Танасова и е бащата на княз Стефан Богориди (Стойко Цонков Стойков) и Атанас Богориди (Атанас Цонков Стойков). Мария е майка на бъдещия епископ Поликарп Патаролийски.
Софроний Врачански учи в килийно училище в родния си град по църковнославянски и гръцки църковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в Котел. Голямо влияние върху дейността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис. Самият Стойко Владиславов пътува до Света гора през 1770-1775 година.
През 1792 година напуска Котел, служи в енорията в Карнобат. Пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 година става монах в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира „Седемте престола“ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. След случилите се през 1797 година размирици във Враца с участието на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу напуска града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във Видин, където по това време управлява като полунезависим владетел Пазвантоглу. Този период е важен за изясняване на целите му като писател.
В началото на 19 век Софроний Врачански е приет от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност. Канонизиран е за светец от Българската православна църква с писмен акт на патриарх Кирил през 1964 година.
Живота си той описва в книгата “Житие и страдание грешного Софрония”. Умира през 1813 г.
