Св. Ерм е един от Седемдесетте апостоли на Иисуса Христа. Споменат е в Посланието на св. ап. Павел до Римляни (Рим. 16:14). Бил е епископ във Филипопол (Пловдив), както това се вижда от списъците на Седемдесетте апостоли, приписвани на св. Иполит Римски и Доротей Тирски.
Още в най-ранни времена, дори когато не са имали Библията и Новия Завет пред очите си, християните са имали ясно съзнание за църквата и за нейната мисия в света. Едно от най-забележителните свидетелства на раннохристиянската писменост е апокалиптичното съчиaнение "Пастир" на Ерм.
Сред най-силно засегнатите въпроси в “Пастир” е въпросът за устройството, характера и мисията на църквата. В едно от виденията си Ерм вижда църквата като строяща се кула, в която се вграждат различни камъни според качеството и предназначението си. Сред тези камъни можем да различим и себе си: дали сме материал, подходящ за строежа на кулата или стоим далеч от нея...
По своята датировка "Пастир" се явява съвременник на посланията на Св. Климент Римски, който е управлявал Римската епископска катедра в периода 92–101 година. Немалко древни автори като Св. Ириней Лионски и Ориген са смятали, че Ерм е вдъхновен пророк и са оценявали много високо неговия "Пастир". Наистина, от думите му прозира неподправеност, гореща вяра и дори наивност, но именно те превръщат съчинението му в ценен извор за характера на раннохристиянското богословие.
Император Антонин (138–161 г.), който предприел жестоко гонение против християните, пратил в град Комана един от сановниците си, на име Севастиан, за да съди християните. Веднага му известили, че в града живее престарелият войник Ермий, който изповядва християнската вяра. Севастиан го повикал и му казал:
- Имам заповед от царя – всички християни да извършат жертвоприношение на боговете, а непокорните да бъдат наказани със смърт. И тъй, Ермий, принеси жертва и ще получиш награди и почести! Инак ще погубя и душата ти и тялото ти.
– Аз съм войник на небесния и безсмъртен Цар – Христос и не мога да Му изменя! – отговорил Ермий. – Ти си властен над тялото ми, но над душата ми никой няма власт, освен Бог, Който може да ми даде търпение и да ме запази навеки.
– Изпълни повелята ми – казал Севастиан – и ще се насладиш от радостите на живота!
– Каква радост ще бъде за мене и каква наслада, и какъв живот; ако отстъпя от моя Създател? – възразил християнинът. – Тогава не радост ще има за мене, а скръб, не наслада, а горчивина, не живот, а смърт.
Дълго Севастиан увещавал Ермий, като за отричането му обещавал разни награди.
– Аз не се нуждая от твоята награда – казал Ермий, – но търся Божията награда, която ще ме обогати чрез Светия Дух.
Тогава Севастиан заповядал страшно да мъчат стареца. Но Божията сила била с него и той оставал невредим сред изтезанията – пламъкът не се докоснал до него, отровното питие не му повредило. Като видял това действие на силата Господня, езичникът-магесник, който приготвял отровното питие, повярвал в Христа.
- Ти стана победител, рабе Христов,– казал той на Ермий, – ти изтъргна от ада погиващата моя душа. Сега аз, който съм остарял в грехове и заблуди, обновявам се по душа, обръщам се към вечния Бог. О, Боже небесни, Който едничък си истински, приеми мене грешния, който се обръща към Тебе, и се смили над мене!
Севастиан изпаднал в страшна ярост, като узнал за случилото се. Той веднага осъдил на смърт новия християнин, който по този начин се удостоил с кръщение в своята собствена кръв и като мъченик положил своя живот за вярата. А Ермий бил подложен отново на мъчения, но той всичко понасял радостно и спокойно, като че ли не чувствувал болка. Мъчителят заповядал да му извадят очите. Ермий му казал:
- Вземи телесните ми очи, които гледат суетата на тоя свят. Но аз имам нужда от душевни очи, с които гледам истинската светлина.
Много чудеса извършил Господ заради светия мъченик: мъчителите ослепели поради неверието си, и Ермий ги изцерил чрез призоваване името на Господа. Но всичко това не довело Севастиан до разбиране на истината. Той продължавал да изобретява нови мъчения – одрали Ермия жив и най-после му отрязали главата. Тайни християни с благоговение погребали тялото на светия мъченик и много чудеса се извършвали над гроба му.
