Пандемията от коронавирус вади на преден план старите ни непреработени страхове, тревожости, раздели и липси, които не сме успели да преодолеем. Как да запазим спокойствие и преработим ежедневното напрежение, без да задълбочаваме психологическите си проблеми? Ето съветите на психоаналитика проф. Орлин Тодоров от ефира на БНТ.
В момента най-уязвими са лекари, полицаи, учители, пожарникари. В голяма степен вече и психолози, социални работници - особено тези, работещи с деца и самотни, възрастни хора. Но и всеки от нас изпитва страх и силна тревожност.
Това е много сериозен проблем и всички ще пострадаме от това, особено по време на "втора вълна", защото тя заразява повече хора.
Отричането създава фалшива сигурност. Това е неадаптивен начин да се предпази психиката.
Във всяка тежка ситуация, особено когато сме заплашени от смърт, което е най-големият страх сега, отричането е несъзнателен механизъм, който се отключва директно като защитен механизъм. Психиката се опитва да ни предпази, но понякога тези начини са крайно неадаптивни.
Днес е по-различно, отколкото през април. Днес всеки един от нас познава човек или хора, част от приятелското му обкръжение или от семейството му, които са засегнати от пандемията. Затова трябва да се отнасяме с по-голямо съчувствие, с по-голямо разбиране, категоричен е професорът.
Екранът не може да замени контакта с хората, но това е моментът да измисляме креативни начини да сме близко до хората.
Дистанцията създава чувство за вина, все повече ще се появява и темата - "аз го заразих".
Така че, ако трябва да обобщим, ние не знаем какво става, но знаем, че се намираме в една травматична ситуация от гледна точка на психичното здраве, обясни проф. Тодоров.
Всяка травматична ситуация има фази на преработка: в началото сме в шок - борим се за оцеляваме, действаме кога разумно, кога не; след това се опитваме да разберем къде е нашето място - и тогава естествената ни защита е "не съм аз - другият е" - от тук идват многото обвинения.
Много е трудно за човешката психика да толерира неизвестното, неизбежното.
Стигмата е един от най-големите проблеми в такива ситуации: да сочим с пръст, да се страхуваме от ближния човек е нещо, което от една страна е естетвена реакция, от друга - може да доведе до групово насилие, до отлъчване и т.н. в голямата група от хора. Много ясни са вече и подобни движения - расизъм, обръщане на социални прослойки една срещу друга, религиозни вражди.
Това се нарича "проекция" - да извадиш страховете от себе си и да ги насочиш към някой друг. Затова е много важно да имаме здрава семейна среда, добра социална среда, която да те подкрепя, ситуации на връщане към реалността. Всеки човек трябва да намери своята "опорна точка", препоръча психоаналитикът.
Ние, хората, винаги имаме способност да трансформираме нещастието в нещо по-добро.
Моето предложение към всеки човек е да селектира отделно количеството информация, на което може да бъде излаган и да я подбира, обясни психоаналитикът.
Категорично - такъв вирус има. Той е сериозен. Време е хората да се пробудят от техните черупки. Сега например, най-лошото е да се страхуваш, че ще се заразиш. Не - трябва да спазваш всички необходими мерки, съвсем спокойно.
И още нещо, което е задължително в условията на пандемия - да обичаме някого.
