Членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) са на път да си раздадат огромни обезщетения по силата на превратно тълкуване на Закона за съдебната власт.
Според неговите разпоредби право на обезщетение при напускане на системата имат съдии, прокурори и следователи. Съдебните кадровици обаче смятат, че също имат право на до 20 заплати в края на мандата си, след като същият закон приравнява стажа им във ВСС с този в съдебната власт. На практика става дума за десетки хиляди левове, които те ще получат след края на мандата през тази година. Тези, които са били магистрати, вече са взели немалки обезщетения още когато са били избрани в съдебния съвет. В случая те трябва да им се приспаднат, пише в. "Сега".
Ключовото е, че членовете на съвета ще получат обезщетения на база на заплатите си във ВСС, които са далеч по-високи от тези на магистратите. За обезщетения ще се класират и тези, които преди това са работили като адвокати или съдебни инспектори.
Заплатите на членовете на ВСС са приравнени на шефовете на върховните съдилища и главния прокурор и според справка на ВСС от 2015 г. става дума за основно месечно възнаграждение от 4300 лв. месечно. 20 брутни заплати в такъв случай ще надхвърлят 86 хил. лв.
Решението за обезщетенията бе взето миналия месец въпреки протестите на някои от членовете. Това не е първият опит на този ВСС да си гарантира високи доходи. Преди година парламентът одобри увеличение на заплатите на съдебните кадровици. Един от аргументите бе, че не трябвало да ходят "по джапанки".
Само преди ден Калин Калпакчиев обяви в личния си блог, че се отказва от обезщетението. Засега той е единственият. "Няма да поискам изплащане на обезщетение в размер на 20 заплати след прекратяване на мандата ми като член на ВСС след 03.10.2017 г. Това е моя осъзната позиция, тъй като още в началото на мандата във ВСС имах виждането, че това е временна служба, след която ще се върна на съдийската си работа. За някои поставянето на въпроса за изплащане на обезщетения на членовете на ВСС може да изглежда дребнаво. Този частен случай илюстрира дълбок ценностен разлом в съдебната власт. Антиномията е - правосъдието като "банка за услуги" и правосъдието като въздаване на справедливост и възстановяване на социалната хармония", написа Калпакчиев.
