Сигурно всички знаят, но никога няма да ни омръзне да напомняме, че Йордан Йовчев е първият единствен гимнастик, участвал в шест поредни олимпиади от 1992 до 2012 в историята на спорта. В кариерата си има четири олимпийски медала – един сребърен и три бронзови. През 2001 и 2003 година става двоен световен шампион на земя и халки, а през 2002 – двоен световен вицешампион в същите дисциплини.
Днес 24 февруари, Йордан Йовчев навършва 40 години.
Денят преди празника си с грандиозно шоу в зала Арена той официално сложи край на кариерата си като спортен гимнастик. Не с някое от състезанията, на които участва, а с невероятен подарък за тези, които се прекланят пред таланта и неизчерпаемите му способности, с невероятното шоу „Пътят“.
Знаехме, че ще станем свидетели на нещо необикновено, но видяното надмина всички очаквания. Сценарият на шоуто представи легендарната кариера на Йовчев като приказка, в която се преплитаха ретроспекции от най-успешните му състезания, украсена с изпълненията на музиканти, акробати, танцьори, звезди на спортната и художествената гимнастика и младите надежди за медали.
Участникът на шест олимпиади бе поканил много звезди на световната гимнастика за гала бенефиса. Един от специалните гости бе небезизвестният Юри Кеки, който показва на публиката кой е истинският олимпийски шампион на игрите в Атина. Тогава за Йовчев е отредено второто място. По пътя към стълбичката за награждаването Кеки вдига ръката на Йовчев, с което показва еднозначно кой заслужава първо място.
Пред верните си почитатели Йовчев още веднъж бе реабилитиран за незаслуженото си ощетяване и провъзгласен за олимпийски шампион в сърцата на хората, а това е най-истинското признание.
Бенефисът бе невероятна смесица от демонстрация на спортни умения, изисквано художествено оформление и дълбок замисъл. Спортът бе представен не просто като демонстрация на физически умения, а като изкуство, защото когато влагаш душата си в това, което правиш всичко се превръща в изкуство.
Разказът на Йордан Йовчев за преживяванията му по време на дългогодишният му път на спортист разкри и самия него като човек. Скромен и с достойнство. Скромен в коментара за постиженията му и приемащ с високо вдигната глава и лека усмивка грешките и неуспехите.
Вероятно тези чисто човешки качества имат немалка заслуга за невероятната му кариера и спортни постижения.
За истинският борец няма пречки, нито възрастта, нито ощетяването при оценяването, нито болките от травми и операции …
Не може да пропуснем и фактът, че въпреки предложението да се състезава за САЩ Йордан Йовчев не се отказва да се бори за България: „Някак си не можех да кажа: “Да“, Не исках…“
Бенефисът завърши с буря от аплодисменти, в които зрителите изразиха изпълнилите ги емоции от невероятния спектакъл. На края публиката стана на крака и крещеше: "Данчо, Данчо“.
Честит рожден ден, Шампионе! Нека примера ти даде сили, вдъхновение и кураж на младите ни спортни надежди, които достойно да следват твоя Път!
Автор: Евгения Гигова
