8 март – Международният ден на жената е празник, който едни тачат, а други - пренебрегват, защото го свързват със социалистическото минало.
Празникът означава не само подаряване на цветя, но също и обсъждане на равни права и равни възможности. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.
Празникът е установен по предложение на Клара Цеткин на Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген през 1910 година. Историята му обаче започва още в далечната 1857 година в Ню Йорк, когато е организиран един от първите протестни митинги на жените, работещи в текстилните фабрики. В България 8-ми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 година, през 1915 година е първото публично честване. Като общобългарски празник 8-ми март започва да се празнува след 9 септември 1944 година. След 1960 година честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учреждения. Даже празникът получава неофициалното наименование "ден на колежката".
Започнал като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни (предимно Източна Европа, Русия и страните от бившия Съветски блок). В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях (предимно колежки) - нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин. 8-ми март е и повод за мъжете да покажат, че не са забравили да бъдат кавалери, а жените да се държат като дами. Така нито един кавалер няма как да забрави да купи цвете за жената до себе си. А тя има много лица и роли, и винаги трябва да влиза в тях едновременно – тя е и жена, и майка, и колега, и приятел и ... Така, че Честит празник, дами! А кавалерите могат да забравят за традиционното поскъпване на цветята преди празника.
