Турският премиер Ердоган има грандиозен план - мечтае си турците отново да властват там, където са властвали някога. "Трябва да отидем там, където са били дедите ни", казва той.
Още: Прогноза за времето - 4 април 2025 г. (петък)
Още: Най-важните новини за деня: 3 април 2025 г.
От около три години насам западните медии описват турската външна политика като неоосманска - тоест, като опит на днешна Турция да реконструира зоните си на влияние от времената на старата Османска империя. И вече три години турският външен министър Ахмед Давутоглу не се уморява да нарича това безсмислица.
За съжаление обаче усърдният външен министър влиза в противоречие не с другиго, а със собствения си шеф. Премиерът Ердоган си казва направо, че Турция се ангажира в региона поради това, че той някога е бил част от Османската империя. "Движи ни духът, който е бил в основата на Османската империя", каза премиерът в неделя.
Опиянението от славното минало
Още: Затоплянето ще продължи, но не задълго: Прогнозата на Деница Стоянова
След което отправи критика към опозицията, която се беше осмелила да попита каква й е работата на Турция в ивицата Газа, в Судан или в Сирия. С което искаше да каже, че за Турция ще е по-добре, ако гледа към Брюксел, за да форсира влизането си в ЕС. Но Ердоган е явно на друго мнение: "Трябва да отидем там, където са били дедите ни", каза премиерът. Тоест - от Сърбия до Каспийско море, от Йемен до Алжир.
Това разбиране за външната политика е доста своеобразно - не материалните интереси, а верността към дедите се явява основна движеща сила. В такъв случай турските знамена би трябвало да се развеят над Косово, Албания, Босна, та чак до Унгария. Да не говорим за портите на Виена.
Още: Къде е границата между културата и комерсиалното: Бистра Окереке в Студио Actualno (ВИДЕО)
За да обоснове неоосманската си реторика, Ердоган прибягва до спомените за славни битки. Преди два месеца той отправи апел към младежта да вземе пример от Алп Арслан - селджукския султан, победил Византийската империя и проправил пътя към Анадола.
Наскоро премиерът си спомни и за едно друго сражение: "Вдъхновяват ни мъчениците от Думлупънар". Ердоган има предвид решаващата битка срещу гърците по време на турската освободителна война през 1922 г., състояла се след като Гърция, с благоволението на Запада, окупира големи части от Турция.
Още: Само за часове: Намалиха скоростта на отсечката-убиец край Телиш, после върнаха старото ограничение
Още: Meteo Balkans предупреждава: Свлачища блокират България, вижте кои са най-рисковите зони
Показателно е, че Ердоган се позовава на османското наследство и с огромно удоволствие си спомня за големите битки - но цитира само сражения, които не са свързани непосредствено с османските времена.
"Великолепният век"
Ердоган заявява, че не възнамерявал да напада никого, макар от друга страна да изрича думи като: "нашето търпение има граници" и "Турция трябва да бъде защитена от заплахи". Очевидно обаче заплахите идват не само отвън. Заплаха произчита и от турците, които говорят зле за османците - така поне смята Ердоган. В момента по телевизията с голям успех върви сериал, посветен на Сюлейман Великолепни, завладял през 16-ти век Унгария и стигнал с армията си до портите на Виена. Сериалът "Великолепният век" се излъчва в 22 държави, включително България. Още при първото му излъчване през януари 2011-та в Турция се стигна до остри националистически протести - най-вече заради това, че сериалът представя любовния живот на историческите образи, интригите в харема и борбите за власт в двореца. И Ердоган не е съгласен с тази тъй негероична трактовка на образа на султана. Още повече, че той бил "прекарал 30 години на гърба на коня си".
Реномираният историк Халил Берктай е изумен: "Нима германците биха реагирали така на филм за Бисмарк, да речем? Или пък французите на филм за Луи 14-ти? Целият този дебат е белязан от нещо, което аз наричам изостаналост", казва Берктай.
Източник: Дойче веле
