Има страхове, няма омраза. Така представи проучването за нагласите на българското общество към бежанците Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения. По думите му по този начин най-концертирано се отразяват настроенията на българското общество.
Националното социологическо изследване за обществените нагласи спрямо бежанците в България е осъществено от "Сова Харис" по поръчка на Института за икономика и международни отношения и Фондация „Фридрих Еберт". Питани са 1000 души, като изследването е представително за пълнолетното население на България. Резултатите не отразяват евентуалната промяна в нагласите от подписването на споразумението между ЕС и Турция за връщане и релокация на мигранти и бежанци от миналия месец, уточни Кючуков.
Настроенията са разнопосочни. Обществото съзнание е достатъчно объркано и доминирано от страховете, каза Любомир Кючуков при представяне на проучването.
Малко под половината от запитаните българи (48%) казват, че не трябва да се помага на бежанците. Солидарността, както в Европа, така и у нас, стана жертва на бежанската криза, коментира Кючуков. "В България това е придружено от опасенията, че ние сами можем да бъде оставени да се справяме с кризата", допълни той.
От тези, които смятат, че е трябва да се помага на бежанците, обясняват, че мислят така, изхождайки от хуманни съображения - че бежанците са хора, търсещи спасение, че трябва да помагаме, ако сме хора и др.
При отговорилите с "не" на въпроса дали трябва да се помага на бежанците водещи са страхът от тероризъм и лошото икономическо и социално положение на България. Според голяма част от респондентите България не бива или не трябва да помага на бежанците, каза директорът на Института за икономика и международни отношения
Според 50% от българите решението на бежанската криза трябва да е общо за всички страни в Европейския съюз.
Ако приемем, че има две основни тенденции. Първата - справяне поединично или търсене на общоевропейско решение, то българите са за второто, коментира Любомир Кючуков. По думите му обяснението за това може да се търси в съзнанието, че сме уязвими. Същевременно мнозинството от българите са против евентуално квотно разпределение на бежанци.
Според 83% от хората трябва да се изгради система за подбор извън границите на ЕС и да се прави система за приемане на бежанци. "Огромното болшинство не са против приема на бежанци по принцип, а това да става легално", обясни Кючуков.
От въпроса кой фактор е най-значимото препятствие за интеграцията на бежанците, основният извод, който може да се направи е, че доминира скептицизмът за възможността за интеграция. В същото време на въпроса дали бежанците ще са полезни на икономиката над 80% са отговорили с "не".
"До голяма степен страховете са силни и на индивидуално, битово ниво", каза Любомир Кючуков. Според него това може би е така заради събитията в германския град Кьолн от Нова година и медийно преескпониране в някои български градове, в които има центрове за бежанци.
От друга страна обаче 47% от респондентите не приемат бежанците като заплаха за себе си и заявяват, че не се страхуват от тях. По-малко се страхуват жените за разлика от мъжете, каза директорът на Института, допълвайки, че най-възрастните и най-младите изглеждат най-спокойни, а най-засилени са страхове при тези между 41 и 60 години. В София страховете са малко по-засилени от останалата част от страната, показват още резултатите от проучването.
За мен ключовата цифра е 4,6%. Този процент хора декларативно обявяват, че мразят бежанците, посочи Любомир Кючуков. Това са хората, които декларират ксенофобски настроения, готови да се присъединят към такива организации или споделят такива виждания, допълни той.
Според обществените нагласи по-сериозна заплага са различията в религията - за 34% от хората. "Като се има предвид, че България има изградена толерантност към различните релегии, то това по-скоро е страх от ислямизация и радикализацията на исляма, а не от исляма като религия", коментира Любомир Кючуков. Същевременно 24% от българите се страхуват от хората с различен етнос.
Мнозинството от българите (60%) смятат, че бежанците представляват заплаха за националната сигурност. Тук отговорът не зависи от пол, от образование, възраст или населено място, както и от идейна или политическа принадлежност.
Отношението на българите към бежанците определено не е еднозначно и силно се влияе от публичното отразяване, каза Любимир Кючуков. Той обясни, че за разлика от повечето европейски страни, където има сериозно разминаване между политическото говорене и широките обществени нагласи, то в България по-често се преекспонира проблема в публичното пространство от политици и медии.
Публичното говорене е по-популистко, от една страна то е по-близко до обществените нагласи, но от друга страна може би генерира страхове, коментира Кючуков. Той повтори, че за огромна част от българското общество страхът от бежанци не се превърнал в омраза и не се стига до ксенофобски настроения.
"Като външна граница на Съюза България е максимално заинтересована от общо европейско решение", каза Любомир Кючуков.
"Аз лично смятам, че всичките отговори касаят не бежанците, а мигрантите. Ние трябва да направим една сериозна разлика между понятията бежанец и мигрант. Бежанците са тези, които са в нужда и ЕС е приел някакви обезателства към тях", коментира депутатът от АБВ Георги Кючуков.
Припомняме, че според представително проучване на "Алфа Рисърч" от септември миналата година страховете на българските граждани, свързани с бежанската вълна към Европа, се увеличават спрямо общественото мнение през 2013 година, но нямаме крайно радикализиране на общественото мнение.
