Българите работят най-малко за пенсия след италианците в ЕС. Това показва проучване на европейската статистическа служба Евростат за продължителността на трудовия живот за периода 2005 – 2015 г.
Най-много се работи в Швеция – 41.2 години, докато в Италия работят с над десет години по-малко (30.7 г.) преди да се пенсионират. Българите се нареждат веднага след италианците с 32.1 години.
Като цяло страните от Източна и Южна Европа работят по-малко спрямо тези в Северна и Западна Европа, показват данните на Евростат.
Проучването показва, че европейците работят близо две години по-дълго, отколкото преди 10 години. Ръстът се дължи основно на по-голямото увеличение на продължителността на трудовия живот на жените. В момента те работят по-малко години преди пенсия, като единственото изключение е Литва, където дамите работят с половин година повече от мъжете, предаде Mediapool.
В много европейски страни се върви към изравняване на пенсионната възраст за мъжете и жените. През 2015 г. европейките са работили средно по 32.8 г. в сравнение с 30.2 години през 2005 г., което е увеличение с две години и половина. За сравнение мъжете през миналата година са работили средно 37.9 г. преди да излязат в отдих, докато през 2005 г. са им били нужни с година и два месеца по-малко.
През последните години България провежда пенсионна реформа, която предвижда годините на мъжете и жените за пенсия постепенно да се изравнят и през 2037 г. двата пола да се пенсионират на 65 години. Към момента страната ни е сред тези, където се работи най-малко за пенсия.
През 2005 г. българите са работили средно 29.6 години, за да получат пенсия. Десет години по-късно работят по 32.1 години или увеличението е с 2.5 години.
За сравнение в Исландия, която не е член на ЕС, а на Европейското икономическо пространство, средната продължителност на труд е 46.6 години.
У нас повишаването на трудовата продължителност се дължи както на вдигането на годините за пенсия при мъжете, така и на тези при жените. При нежния пол обаче годините растат с по-бързи темпове, а изменението за десет години е 3 години повече работа.
През 2015 г. българките са се пенсионирали при средно 30.7 години трудов стаж, докато през 2005 г. това е ставало след 27.7 години трудов стаж. За сравнение силният пол е излизал в отдих за старост след 33.4 години работа през миналата година, докато през 2005 г. е работил средно с 2.1 години по-малко.
Очакваната продължителност на трудовия живот в ЕС възлиза на 35.4 години през 2015 г., което е с 1 година и 9 месеца повече в сравнение с 2005 г.
Шведите работят най-дълго - 41.2 години.
Много работят още в Холандия (39.9 г.), Дания (39.2 г.), Великобритания (38.6 г.) и Германия (38 г.).
В другия край са Италия (30.7 г.), България (32.1 г.), Гърция (32.3 г.), Белгия, Хърватска, Унгария и Полша ( по 32.6 г.) и Румъния (32.8 г.), където хората работят под 33 години.
Във всички държави-членки на ЕС, с изключение на Литва, продължителността на трудовия живот през 2015 г. е по-голяма за мъжете, отколкото за жените.
В периода 2005 г. - 2015 г. продължителността на трудовия живот се е увеличила във всички държави-членки на ЕС, макар и в различна степен. Тя се е повишила най-много в Малта (5.1 г.), следвана от Унгария (4.2 г.), Люксембург (3.1 г.), Естония (3 г.) и Литва (2.9 г.) и остава на почти същото ниво в Дания (0.2 г.), Португалия (0.3 г.) и Ирландия (0.4 г.).
Общото увеличение на продължителността на трудовия живот се дължи на нарасналите години за пенсия при жените. За последните десет години продължителността на работа на жените се увеличава във всички страни членки на ЕС. Най-голямо е увеличението в Малта (8.6 г.), Испания (5.1 г.), Люксембург (4.7 г.), Унгария (4 г.), Кипър (3.6 г.) , Литва ( 3.5 г.), Германия и Австрия (по 3.4 г.).
За разлика от тях, продължителността на трудовия живот на мъжете е намаляла в пет държави-членки - Кипър (1.9 г.), Гърция (1.4 г.), Ирландия (1 г.), Испания (0.7 г.) и Португалия (0.6 г.).