Пътнотранспортните произшествия и последиците от тях са сред най-актуалните проблеми не само у нас, не само в Европа, а и в глобален мащаб. Това каза министърът на вътрешните работи Младен Маринов, предаде БГНЕС.
Вътрешният министър откри тематична конференция на тема „Да работим заедно, за да направим пътищата си по-сигурни – подобрен модел за управление на пътната безопасност и добри практики“. Тя е организирана от МВР и Европейската харта за пътна безопасност, ръководена от ЕК, и се провежда под егидата на Българското председателство на Съвета на ЕС.
Според изнесената информация България е сред държавите членки с най-лоши показатели по брой на загинали и ранени при катастрофи.
„По данни на Световната здравна организация всяка година около 1,2 млн. души загиват при пътни произшествия в света, а цената за справяне с последиците достига милиарди долари. Актуалните тенденции сочат, че ако не се приемат спешни мерки, до 2030 година смъртните случаи, свързани с инциденти на пътя, ще са петата основна причина за смъртност в света“, отбеляза министър Маринов.
Според него важно е да се отбележи, че ЕС и отделните държави членки вече от години работят активно за повишаване на безопасността по пътищата, както и за намаляване произшествията и последиците от тях. В резултат на тази политика между 2000 г. и 2017 г. в Европа е постигнато намаление с 56% на смъртните случаи на пътя. Вътрешният министър подчерта обаче, че страната ни все още е далеч от заложените цели в стратегията на ЕС за пътна безопасност, обхващаща периода 2010-2020 г.
„Може би най-тревожният факт е, че пътният травматизъм остава водеща причина за смъртност и тежки наранявания сред децата на възраст до 14 години“, отбеляза Младен Маринов. Статистиката сочи и друг тревожен факт – България е сред държавите членки с най-лоши показатели по брой на загинали и ранени при катастрофи.
„Макар през миналата година да е налице намаление на броя на загиналите, в сравнение с предходните две години, все още сме далеч от прогнозния брой. Даваме си сметка обаче, че статистическите данни не дават в пълен обем реалната картина. Зад цифрите се крият стотици човешки трагедии и загуби. Няма семейство, което да не е пряко или косвено засегнато от войната по пътищата. Пътният травматизъм сред децата остава сериозен проблем. Само от началото на годината у нас са загинали 24 деца – един цял училищен клас“, допълни още вътрешният министър.
В заключение той подчерта, че на всички тези проблеми няма бързи и универсални решения и призова те да не бъдат използвани като политическо оръжие. Според Младен Маринов само в общата работа между институциите, неправителствените организации и гражданския сектор тези негативни тенденции могат да бъдат променени. „Безопасността на движението по пътищата е ключов приоритет за правителството, но не бива да забравяме, че тя е право и отговорност на всеки гражданин“, призова още министърът.
Междувременно стана ясно, че Министерството на транспорта започва обществени обсъждания за въвеждането на възможни мерки, които да подобрят пътната безопасност в страната.
„Ние сме изправени пред тъжна статистика, която освен цифри, касае и хиляди човешки съдби. Опазването на живота и здравето на всички участници в пътното движение е основен приоритет на правителството“, увери транспортният министър Росен Желязков. Според него само съвместните координирани усилия на държавните институции и обществото могат да доведат до конкретни резултати в борбата срещу пътния травматизъм.
„Основните усилия за решаването на тези проблеми бяха насочени предимно към увеличаването на размера на санкциите за нарушителите, но очевидно това не е достатъчно“, отбеляза министър Желязков. Той коментира, че при изработването на новата стратегия на страната ни за пътна безопасност, която ще обхваща периода 2020 – 2030 г., трябва да се направи задълбочен анализ на сегашното ниво на пътна безопасност и добрите европейски практики.
„Трябва да се определят основните фактори, оказващи съществено влияние върху безопасността по пътищата. Първо – поведението на участниците в движението, безопасността на пътната инфраструктура, техническата изправност на превозните средства, подготовка на водачите и контролът. В изработването на новата стратегия трябва да вземат участие както визионери, така и практици, но и представители на гражданския сектор“, препоръча транспортният министър.
Росен Желязков отбеляза, че ръководеното от него ведомство стартира обсъждането на серия от мерки, с които да бъдат преодолени негативните тенденции, сред които по-добра подготовка на кандидат-шофьорите и по-строг контрол при полаганите от тях изпити. Обсъжда се и вариант за възстановяване на обучението и изпитите на полигон. При теоретичните изпити има идея за намаляване на броя на въпросите и въвеждането на видеоказуси, които да тестват знанията и реакциите на изпитваните.
Във връзка с техническата изправност на автомобилите от Министерството обмислят въвеждане на чип в стикерите за преминат технически преглед, който да позволява дистанционно четене на данните. За първи път се предвижда и въвеждане на регистрационен режим и контрол спрямо автосервизите, а те ще трябва да дават гаранция от 6 месеца за извършваните от тях ремонти. „По отношение на контролната дейност, една от основните мерки, които предвиждаме и ще предложим за законодателно уреждане, е прехвърлянето на контролната дейността на пътя от ИА „Автомобилна администрация“ към МВР“, отбеляза още транспортният министър.
