България изглежда е на път да направи най-накрая решителен ход за модернизацията на своите Сухопътни войски, подписвайки сделка с правителството на САЩ за бронирани машини Stryker. През последните седмици Министерството на отбраната няколко пъти намекна, че процесът се развива с по-бързи темпове, въпреки че подробностите засега остават неясни.
Повече от 8 години армията се опитва да се сдобие с ново въоръжение за най-големия род въоръжени сили. Основният проект за придобиване на нови бронирани машини беше отлаган няколко пъти, докато накрая не беше отменен от бившия министър на отбраната Красимир Каракачанов, който обяви, че и двете частни компании, стигнали до финалната фаза на преговорите, са подали оферти, надхвърлящи значително одобрения бюджет от 1,5 млрд. лв. След почти две години на несигурност и неяснота при служебните правителства как процесът ще бъде продължен и предвид острата нужда от надграждане способностите на армията в контекста на продължаващата война в Украйна, новият екип в Министерството на отбраната изглежда работи на бързи обороти, за да има вече някакво решение на този важен казус.
ОЩЕ: Военните спряха търга за 1,2 млрд. лева за бронирани машини, ще произвеждаме български
Каква е опцията сега?
Публично известно е, че министерството води от известно време разговори с правителството на САЩ за получаване на бронетранспортьори Stryker от по-старо поколение по линия на американската програма за продажби на военно оборудване към чужди държави (Foreign Military Sales или FMS програма). В момента САЩ са разположили у нас рота Stryker-и в рамките на съвместната батальонна бойна група, ръководена от Италия и формирана спешно за укрепване на присъствието на НАТО на източния фланг след нахлуването на Русия в Украйна. Това означава, че българските войски вече донякъде се запознават с този тип машини, като това е същата конфигурация, която България може да получи чрез очакваната сделка между двете правителства.
От това, което знаем досега, изглежда, че България вероятно ще поръча именно тази версия на Stryker, наричана Dragoon, която се използва главно като бронирано средство за превоз на пехотата и се произвежда от General Dynamics Land Systems (GDLS). Още през 2015 г. американската армия задвижи поръчка за модернизация на този тип Stryker-и, тъй като огневата им мощ не отговаряше на нуждите при сблъсък с вражески нови, модерни бронирани машини на бойното поле. В крайна сметка Stryker-ите на армията на САЩ се сдобиха с купол MCT-30, разработен от норвежката компания Kongsberg и оборудван с 30-милиметрово оръдие. Това е същият калибър, който българските Сухопътни войски искат да усвоят на новите си машини и въпреки че към момента няма официални новини от МО дали това ще бъде точната конфигурация, която се опитваме да поръчаме, е много вероятно САЩ да предложат нещо, което вече имат готово под ръка.
Най-доброто или не?
Армията на САЩ изглежда обаче не е на 100% доволна от Stryker Dragoon като временното решение, тъй като откри нова програма за оборудване на близо 700 машини Stryker с нов 30-милиметров купол. Процедурата за избор на изпълнител повдигна някои въпроси дали има пристрастия към определена компания, а някои международни производители дори се отказаха по средата на процеса поради постоянно променящи се изисквания.
Въпреки че това несъмнено би било чувствително подобрение на фона на старата съветска техника, с която в момента българските войници са принудени да служат, то едва ли е най-модерното и оптимално решение, към което българските въоръжени сили могат да се стремят. Фактът, че американската армия също не е доволна от представянето му и активно се опитва да го замести, би трябвало да е достатъчен червен флаг за българските експерти в МО и СВ. Дори като се има предвид подобрената огнева мощ на тази версия на купола, това все пак е почти 10-годишна система, която скоро ще трябва да бъде ъпгрейдвана и модернизирана отново, за да отговаря на нуждите на една модерна армия по стандартите на НАТО. Това означава допълнителни инвестиции, които няма да бъдат част от бюджета на настоящия проект. Подобно нещо се случи с търга за модернизиране на ВМС с 2 нови патрулни кораба, където изведнъж се оказа, че трябва да се пусне нова поръчка с отделен бюджет за основното въоръжение на корабите поради недобро планиране.
ОЩЕ: Купили сме военни кораби без боеприпаси - било нормално
Статии в международната специализирана преса показват, че само 83 машини с тази конфигурация са в експлоатация и са разгърнати. Някои цитират информация за проблеми с видимостта и ориентацията за заобикалящата среда, особено от дясната страна на машините, което е особено важно за мерачите (Defence Weekly, 2020 г.). През последните години военни специалисти също обсъждаха потенциални рискове за екипажа при презареждане на сдвоената 7,62 мм картечница, тъй като това не се прави под бронята и оставя екипажа изложен на опасност.
По всяка вероятност МО може да се насочи към по-широк набор от опции предвид това колко международни компании досега са изразявали интерес към доставяне на системи за въоръжение на българската армия. За последните десетина години редица фирми – и местни, и чуждестранни, са представяли своите модерни решения за въоръжение на Сухопътните войски. Сред тях са израелските компании Rafael и Elbit Systems, белгийската John Cockerill, Escribano, както и американците от TAG. Всички те са изразявали интерес да осигурят системи за въоръжение в предния формат на процедурата за придобиване на нови машини, а продуктите на някои от тях са добре известни и доказани в полеви условия, с модерни високотехнологични способности.
Ще бъде от ключово значение да се види каква посока ще избере Министерството на отбраната, като се има предвид, че решението за оборудване на машините ще дефинира способностите на Сухопътните войски за следващите няколко десетилетия. Засега източници от министерството отказват да навлязат в подробности дали от МО са се обърнали и към потенциални партньори от индустрията, за да проучат опции за решение, което осигурява най-оптимален вариант за армията по отношение на цена, график на доставки и ефективност на способностите.
