Хората възприемат събитията от миналото и бъдещето различно, дори ако за сравнение са взети еднакви периоди от време, са установили учени от Чикагския университет.
Ако се говори за възприемането на обекти в пространството, то тези, към които се движим, се възприемат като по-близки, дори ако обектите зад и пред нас се намират на еднакво разстояние. Тъй като нашето възприятие за време се основава на възприятието в пространството, ръководителят на изследването Юджин Карузо смята, че същата илюзия съществува и във възприятието на събитията във времето – учените са го нарекли временен ефект на Доплер.
Изследването започнало с въпроса как се възприема едно или друго събитие – например Деня на свети Валентин – седмица преди него и седмица по-късно. В първия случай празникът се възприема като много близко събитие, но не така стои въпросът седмица по-късно.
Според Карузо и колегите не става дума просто за игра на възприятието, а за особеност с важна функция. Тъй като още не сме се научили да пътешестваме във времето, не можем да променим миналото. Но можем да влияем на бъдещето, като се подготвим за него. Това е особен механизъм на психологическа защита, който ни помага да избегнем различни проблеми и да се подготвим за събития, които очакваме в бъдеще.
В следващи експерименти изследователите смятат да изучат функционалните аспекти на временния ефект на Доплер. Например как се отнася той към психическите функции на човека? Има ли връзка между реверсивната асиметрия във възприятието – усещане за събития от миналото като по-близки, отколкото тези от бъдещето, и склонността към натрапчиви състояния и депресия? Влияе ли тази особеност на способността ни да строим планове и да вземаме решения за събития в бъдещето?
Според Карузо „важността на изследването е в това, че идеята за психическото състояние е централна в теорията и практиката във всички области на психологията – социална, когнитивна, психология на развитието. Но досега беше прието да се смята, че разстоянието до бъдещето е равно на разстоянието до миналото”.
Резултатите са публикувани в сп. Psychological Science.
Вижте още интересни статии в megavselena.com
