Настоявам веднага в Скопие да се построи паметник не само на Волкашин, но и на Крали Марко. Това каза историкът проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, във връзка със списъка на новите 33 скулптури, които македонското правителство издига около моста „Око” на Вардар в столицата Скопие, предаде Фокус.
„Много е интересно, че вдигат паметник на Волкашин, който е обявен за македонски крал, татко на Крали Марко. Защо не и на Крали Марко? Той се е наричал български крал, но какво от това? Както виждаме, това не притеснява скопските ръководители”, каза още проф. Димитров.
„Интересен е случаят с Георги Войтех, за който византийски, а не български източници съобщават, че той бил от рода на кавханите, което е втората по ранг титла в българската държавна йерархия и според българските закони не е могъл да стане цар на България. Затова въстаниците под негово ръководство повикали „сръбското князче” Константин Бодин и го провъзгласили за български цар под името Петър, тъй като той имал някаква родствена връзка с династията”, посочи проф. Божидар Димитров.
По думите на проф. Димитров е много весел случаят с Добромир Хръз, обявен за средновековен македонски владетел. „В действителност е бил български феодал в една крепост в Македония, която е била нещо като столична област. За него византийците пишат, че това е най-противният българин, който са виждали някога в живота си – редовно пиел, биел жена си - византийка, а византийските пратеници ги слагал в едно буре и ги пускал да плават по река Вардар”, добави проф. Димитров.
„Що се отнася до Свети Йоан Кукузел – известния средновековен композитор, известно е, че той е написал едно съчинение, което се нарича „Полиелей на българката”, посветено на неговата майка, тоест майка му е била българка. Каква е връзката му с македонската нация – не е ясно, но нищо. Щом са решили да му правят паметник – да му правят”, заяви проф. Божидар Димитров.
Цар Иван Владислав три пъти се е нарекъл българин, сякаш е предчувствал, че ще бъде денационализиран през XXI век, коментира по-рано Димитров. В списъка на скулптурите в Скопие най-весело е положението с Иван Владислав, който е обявен за македонски владетел, посочи Димитров. „И при реставрирането на Битолската крепост, вероятно през 1017 г., той ни е оставил един надпис, в който три пъти се е нарекъл българин. Т.нар. Битолски надпис на цар Иван Владислав гласи следното: „Аз, Иван Владислав, самодържец български, българин родом, построих крепостта Битоля за спасение на живота на българите”, посочи проф. Димитров.
„Като махнем светците Свети Гаврил Лесновски, Свети Прохопчински и т.н., чиято единствена заслуга е, че са се родили на днешната македонска земя и там са основали своите манастири (всъщност манастирът на Прохопчински днес е на територията на Република Сърбия), то това е единствената им заслуга да бъдат обявени за македонски светци, тъй като отдавна е известно, че в православния календар те фигурират като български светии и те са такива и за гръцката, сръбската, руската, румънската и останалите православни църкви”, заяви проф. Божидар Димитров.
Паметниците на български исторически личности в Скопие са най-убедителният аргумент да честваме общата си история заедно. Това пък заяви вчера министър-председателят Марин Райков във връзка с откриването на нови паметници на исторически личности, които са част от българската история в Република Македония.
„Не е в мой стил да реагирам негативно за всяко съобщение на действията на Скопие. Вече ясно казах, че разглеждам тази съседна страна като сестринска република, с която споделяме общо минало и трябва да споделяме общо бъдеще”, посочи Райков. България настоява съвместните чествания да се утвърдят във времето преди да дадем оценка, че сме постигнали това ниво на добросъседство и приятелство, което е ключова предпоставка за желаното от нас европейско бъдеще на тази приятелска държава, посочи премиерът. „Никой няма съмнение, че Христо Татарчев е българин, каквито разбира се са и Гоце, и Даме, и Борис Сарафов, и Тодор Александров”, каза още министър-председателят Марин Райков.
