Вчера изтече тримесечният срок, даден от четворката от международни посредници (Русия, САЩ, ЕС и ООН) за подновяване на пълномащабните мирни преговори между Израел и Палестинската автономия. По време на неформалните консултации, които се проведоха под егидата на Йордания, така и не беше достигнато до компромис по въпросите за границите и за сигурността. В резултат, на палестинците фактически им бе дадено да разберат, че диалогът с Израел сам по себе си се е изчерпал. Техният бъдещ курс ще бъде окончателно определен след консултации с Арабската лига на 4 февруари.
Последният етап от неформалните консултации се състоя в Аман през миналата седмица и премина в крайно напрегната обстановка. Ръководителят на палестинската делегация Саеб Ерекат заяви, че преговорите са приключили, тъй като Израел така и не е формулирал своята позиция по въпроса за границите.
Палестинската страна настоява Израел да признае границите отпреди войната през 1967 година. Другото искане на палестинците е прекратяването на строителството в еврейските селища в района на Западния бряг на река Йордан. Според представители на палестинската страна израелците не са предложили никакви нови решения. От своя страна, Израел посочва, че инициативите му са били отхвърлени.
Преките палестинско-израелски преговори бяха замразени още през септември 2010 година, но близкоизточната четворка си постави амбициозна задача – да постигне сключване на мирен договор до края на 2012 година. През миналия октомври пред Израел и палестинците бе поставено настояването в рамките на три месеца да дадат предложения по въпросите за разделянето на териториите, както и гаранции за сигурността. Йордания се съгласи да стане посредник и се състояха пет кръга от преговори, които не донесоха нищо друго освен взаимни претенции и обвинения. Сега мирният процес може съвсем да заглъхне.
Все пак, остава шанс за продължаването на диалог, макар и символичен. Палестинският президент Махмуд Аббас даде да се разбере, че палестинците са готови да се върнат на масата на преговорите, ако Израел се съгласи да обсъди създаването на палестинска държава в границите от 1967 година. Своята тежка дума може да каже и Арабската лига, чиито представителите ще се срещнат с Аббас на 4 февруари в Кайро.
Освен това, в момента на обиколка в Близкия изток е върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън, която призова Израел да предприеме стъпки за укрепване на взаимното доверие, в частност, да освободи палестинските затворници и да облекчи придвижването в района на Западния бряг. През следващата седмица в региона ще пристигне и генералният секретар на ООН Бан Ки-мун.
Въпреки международните усилия, наблюдателите смятат, че задъненото положение ще се запази поне до ноември, когато в САЩ ще се проведат президентски избори. Сега Барак Обама няма да рискува да окаже натиск на Израел, за да няма проблеми с американската еврейска общност , но след преизбирането си той може да предприеме по-решителни стъпки.
Най-песимистичните прогнози се основават на това, че ситуацията няма да се промени докато на власт в Израел остане сегашната коалиция. Премиерът Бенямин Нетаняху не демонстрира склонност към компромис с палестинците. Освен това, той е принуден да се съобразява с мнението на заселниците и религиозни партии.
Скептиците посочват, че запазването на статуквото е по-изгодно за Израел от урегулирането, тъй като всеки мирен договор би означавал териториални загуби и евакуация на селищата.
На възобновяването на преговорите може да попречи и фактът, че в близко бъдеще Палестинската автономия я очакват промени. През май трябва да се проведат избори за нов парламент и президент. В тях активно ще вземат участие представители на движението „Хамас”. Не е изключено, че Тел Авив просто изчаква да види кой ще доминира в обновената Палестинска автономия.
Независимая газета
