„Управленските практики на дружествата, които управляват водните активи, създават основните проблеми в сектора. Ниска е управленската култура. Но това не е нарочно, едва ли има конспиративни намерения, но е подценяване. Незаконните отклонения трудно се случват без някой от операторите да не знае“. Това коментира пред БНР Добромир Симидчиев, бивш заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството в две правителства. Напомняме, че преди дни бяха констатирани нарушения в ползването на водата от няколко язовира. Кои са язовирите и какви са нарушенията, четете в ТОЗИ МАТЕРИАЛ.
Според Симидчиев „не може да управляваш една система, без да мериш“:
„Ако тази микроводна система има мерене на вход и на изход, то проблемите нямаше да са в такива размери“.
Добромир Симидчиев подчерта, че търговските загуби са сравнително високи спрямо нормалните световни равнища:
„Това показва по-слаб контрол върху системата. Това показва повече кражби и повече места, които не се мерят. Това може да става със или без участието на оператора“.
Нивото на загубите според него почти винаги е пряко измерение на управленските практики:
„Ако това не е наред, то вероятно и други неща не са наред. Това е индиректен комплексен показател за това как работи един оператор… Държавата трябва да създаде единствено и само условия, но оперативното изпълнение на задълженията не е неин ангажимент“.
Добромир Симидчиев е категоричен, че „ВиК е бизнес, който не се управлява механично, а органично“.
За проблемите във водния сектор в страната Ивелина Василева коментира пред БНР:
„Най-важен е ефективният контрол, за да може да се ограничат нерегламентираните включвания към мрежата и към язовирите. Законът определя МОСВ като институцията, която отговаря за управление на водните ресурси. Когато говорим за съоръженията, тогава операторите са тези, които носят отговорност“.
Депутатът от БСП Атанас Костадинов заяви по същата тема:
„Ние сме в навечерието на пълния провал на модела на водна реформа, подмениха се значителни неща с други. Кризата в Перник не е природно бедствие. Никой в държавата не различава през последните десет години стратегическото управление на водите от управлението на техническата инфраструктура на всяко министерство. Самият план за действие към Националната стратегия за управление на водите е в сериозно неизпълнение… България е бедна на повърхностни води… Всеки трябва да вземе позиция по отношение на модела на водната реформа“.