Билд: Войните на Балканите приключиха

Всички войни на Балканите приключиха.

Още: Най-важните новини за деня: 22 декември 2024 г.

Още: Възстановиха електрозахранването на селата в Смолянско, останали без ток заради снега

Това заяви пред БГНЕС шведският външен министър Карл Билд, който участва в Софийския форум за Балканите.

"Историята е много дълъг процес, но що се отнася до нашето време, смятам, че да, войните приключиха. Не виждам никаква причина тези неща да се случат отново. Разпадането на бивша Югославия показа много проблеми, които впрочем бяха оставени неразрешени. Последното десетилетие на миналия век беше доминирано от войните на Балканите. Но сега, когато имаме развиваща се европейска интеграция на региона, когато балканските страни имат желание за интеграция, смятам, че съществува стабилност", заяви той.

Билд посочи, че не е бил информиран предварително за изказването на българския премиер Бойко Борисов днес относно името на Македония и не смята, че е трябвало да бъде информиран, защото това е въпрос, който трябва да бъде решен между Атина и Скопие.

"От гледна точка на Стокхолм този проблем трябва да бъде разрешен, но ние нямаме точна представа как да стане това. Въпросът за името трябва да бъде разрешен чрез двустранен диалог", допълни шведският външен министър.

Той коментира и все по-упоритите спекулации за възможно излизане на Гърция от еврозоната, като заяви категорично, че не смята, че това ще се случи. "Този въпрос трябва да бъде решен от гърците и ако погледнете социологическите изследвания, ще видите, че те са категорично против. Гърция има големи икономически проблеми, но не смятам, че би било много разумно да се търси решение на тези проблеми чрез излизане от еврозоната и не смятам, че това ще се случи", коментира Билд.

Хърватският министър на външните работи Весна Пусич заяви в отговор на въпрос на БГНЕС дали острата икономическа криза в ЕС не намалява до известна степен ентусиазма на хърватите от предстоящото им присъединяване към блока на 1 юли 2013 г., че резултатите от проведения в страната референдум през януари тази година показаха, че подкрепата е малко над 66%. "Смятаме, че това е много добра подкрепа. Разбира се, Хърватия се присъединява към ЕС в различно време, така че ние не очаквахме нито голям ентусиазъм от европейска страна, нито същия ентусиазъм като този в страните, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., нито дори като този в България и Румъния, които се присъединиха три години по-късно. Защото ние преминавахме през процеса на интеграция, когато стана много ясно, че предстоят икономически трудности и поради това вероятно подходът беше не толкова ентусиазиран, а по-скоро здравомислещ.

Попитана как ще коментира неотдавнашните изявления на новоизбрания сръбски президент Томислав Николич, че Вуковар е сръбски град и че не е имало геноцид в Сребреница, Пусич заяви, че Хърватия смята тези изявления за напълно неприемливи и възмутителни.

"Но в същото време считаме, че те са по-скоро остатък от предизборната кампания и сега очакваме първо Сърбия да избере правителство и новоизбраният сръбски президент да поеме властта и едва тогава да видим неговите позиции и външната политика на Сърбия. Ние смятаме, че задачата на политиците и ръководителите и на двете страни е да гарантират сътрудничество, защото това е начинът да улесним живота на хората и в двете страни. И двете страни трябва да бъдат подготвени за това сътрудничество. Ние сме готови и очакваме от тях да направят по-лесно сътрудничеството, отколкото сега след тези първи изявления", допълни тя.

Македонската вицепремиерка Теута Арифи заяви, че Македония като цяло е стабилна страна с всички елементи, които всяка една мултиетническа демокрация притежава, с всичките й деликатни елементи. "Поради това отговорността на политическите лидери, на политическия елит, който ръководи подобна страна, е по-голяма. Но не смятам, че стабилността на страната е поставена под въпрос", допълни тя.

Във връзка с изявлението на премиера Бойко Борисов за името на Македония Арифи заяви, че вярва в добросъседските отношения. "И очаквам от страните, които са непосредствени съседи на Република Македония, да оказват голяма подкрепа, по-голяма подкрепа от другите страни за членството на Македония в ЕС и НАТО. Когато станем членове на ЕС и НАТО, тогава на обща маса можем да обсъждаме много неща, но от тази позиция, когато ние сме страна-кандидат, смятам, че би било полезно да получим тази подкрепа и съм повече от убедена, че в един момент страните от региона ще я дадат", допълни тя.

Още: Прогноза за времето - 23 декември 2024 г. (понеделник)

Още: „Думата „благодаря“ е прекалено малка“: Говори Петя, която стана първата майка с трансплантиран черен дроб у нас

Редактор: Петър Проданов