Днес е вече 2018-та, но по нищо не личи, че обществото си е извадило някакви поуки от скандалите с яхтата на Доктора или Мишо Бирата. Колко години трябват, за да каже българинът „стига”, пита Татяна Ваксберг в анализ за Deutsche Welle.
Сигурно сте чули новия виц за храната в затвора – давали я вече заедно с въпроса “за тук или за вкъщи?” Смеете се, но за МВР това е не виц, а новата служебна идеология. Eто как се хвали шефът на институцията: не било проблем, че по време на операция им избягал главният заподозрян, тъй като бягството му било нещо като сбъдната тяхна прогноза. Преразказът е свободен, но оригиналът не е далече.
Министърът на вътрешните работи Валентин Радев беше попитан дали няма изтичане на информация от МВР, след като наркобосът Митьо Очите е избягал в чужбина преди операцията на ГДБОП. В отговор Радев заяви: “Ако беше изтекла информация, щеше ли той да отиде в Гърция, в Турция и да го хванем там”. Както е известно, българското МВР не е “хващало” Митьо Очите, арестът му е дело на полицаите в Турция, задействани от заповед на Интерпол. Но макар и да се злепостави с това прозрение, МВР извади късмет.
Скандалът бе предвидим
Никоя публика не би се занимавала дълго с логическите еквилибристики на министъра на фона на скандал като този: Политици от БСП и ДПС, хванати в Истанбул заедно с наркотрафикант, издирван от Интерпол. Ако не сте чували за политиците Бенчо Бенчев и Несрин Узун, сега е моментът, защото и двамата скоро ще влязат в историята. Наели са три хотелски стаи в Истанбул, до където стигнали през Гърция. Трафикантът Митьо Очите, който в съгласие с очакванията на МВР успял да избегне ареста в България и се спасил в Гърция, пресякъл гръцко-турската граница тъкмо в колата на Бенчев. Последният е общински съветник на БСП в Бургас.
Историческото на този сюжет е в неговата предвидимост. Помните ли яхтата на Доктора? Така наричаха един човек, смятан за контрабандист, който беше сниман с един бивш и един настоящ министър от правителството на Сакскобургготски. Снимките бяха публикувани през 2003 година. Помните ли Мишо Бирата? Така наричаха един човек, който трябва да е имал големи проблеми с българските митници. Толкова големи, че лично премиерът Борисов беше молил шефа на митниците да не го закача. Записът от този разговор беше публикуван през 2011 година. Днес тече 2018 година и по нищо не личи, че българското общество е извадило някаква поука от цялата тази информация. Напротив, политическите сили, замесени в игри с организираната престъпност, продължават да се радват на доверието на избирателя. Включително и онази политическа сила, чийто лидер Ахмед Доган директно се представи за разпределител на порции пари и диригент на “обръчи от фирми”.
Спойката между политици и организирана престъпност се втвърдява
Колко години се смятат за достатъчни, за да може едно общество да каже “стига”? Българският случай показва, че дори и 15 години не са достатъчни. Нищо чудно, че спойката между политици и организирана престъпност се втвърдява, докато обясненията на политиците добиват карикатурни черти.
Да припомним онзи сюжет от миналото, в който премиерът Борисов слушаше собствения си глас от аудиозаписа и твърдеше, че записът е фалшификат. Днес обясненията са също толкова нахални по характер, но са далеч по-фантастични по съдържание.
Според версията на общинския съветник от БСП в Бургас Бенчо Бенчев, нещата са изглеждали така: той не е подозирал, че трафикантът е трафикант, издирван от Интерпол. Срещнал го случайно в Гърция и разбрал, че човекът е болен и иска да се лекува в Турция. Качил го в колата си и го отвел във въпросната Турция, като в името на лечението дори му взел стая в хотела, в който смятал да отседне. Всичко това станало случайно. Нямало връзка с факта, че трафикантът притежава охранителна фирма, в която има дял и самият Бенчев. Няма връзка и с нищо от останалите факти, с които се свързва Бенчев: неговата колекция от съвсем законно оръжие, ролс-ройсът му, равномерното произвеждане на три до пет противоположни твърдения в минута. Както и да звучи тази история, съветникът на БСП със сигурност не е герой на виц, той е част от българската реалност. Същата реалност, която е като извадена от прогноза на МВР: един провал, обнадеждаващ предимно с това, че е бил предвиден.
