Белене. Име, което кара поколения българи да настръхват и пълни очите им със страх и сълзи. Защото, когато кажем “Белене”, не го свързваме с красивите гледки на града, любезните и гостоприемни беленчани, храмовете и природния парк “Персина”. Свързваме го с несправедливост, репресия, изтезания, самота, страх...
За Беленския лагер
Със секретно постановление от 27 април 1949 година, Българската комунистическа партия решава тук да бъде устроено трудово-възпитателно общежитие “Белене”, останало в нашата история като втори обект на концлагера “Белене”.
Това е най-големият, най-секретният и най-дълго просъществувал лагер за терор и изолация на политически противници на българските комунисти.
Там са депортирани много от противниците на комунистическия режим в Народна република България: селяни – противници на ТКЗС, полицаи, офицери, предвоенни министри, индустриалци и банкери, народни представители от разтурената опозиция, николапетковисти, социалдемократи, демократи, анархисти, легионери, бранници, ратници, членове на ВМРО, католически, протестантски и православни духовници и много други.
Днес лагерът на остров Персин е потънал в забрава. Спомените за изтезанията, изолацията и болката на политическите противници са изгорени, забравени, отречени. В съзнанието на много хора съдбите на лагеристите са “лъжа”, “измама”, “оправдани деяния срещу криминални пресtъпници”. Малцина обаче се борят истината за нашата история да излезе наяве и да бъде запомнена - завинаги.
Благодарение на доброволците от фондация "Софийска платформа", които създават сайта "Истории от Белене", споменът за комунистическия режим и лагера, успяват да бъдат запазени и предадени на младите поколения.
Нашият екип се свърза с Луиза Славкова и Борислав Димитров Пенков, директори на фондацията, за да ни разкажат историята и вдъхновението зад сайта.
"Направихме сайта belene.camp с две основни функции - едната е да дадем възможност на човек да си направи видеотур на лагера и на различните му обекти, така както той е съществувал от края на 40-те години до 1987 година, защото това е нашият най-голям и най-дълго съществуващ лагер по време на българския комунизъм. И същевременно с това да запечатаме, за момента 6, но живот и здраве 9 истории, до края на тази година, които се базират на пространствени интервюта с метода устна история, които запечатват историите на тези, до момента 6-ма души, които надживяват системата.
Те са били в лагера, попаднали са по-различни причини. Едни са попадали там по политически убеждения, други са попадали там, просто защото не са искали да дадат парчето си земя на колективизацията. Ние искахме да запишем тези различни истории, за да може един млад човек, но и всеки човек, независимо къде се намира, да застане пред компютъра си, да отвори сайта, ако има микрофон на лаптопа си, да зададе въпрос на записания оцелял и да получи отговор на онези неща, които го интересуват", разказа Луиза пред Actualno.com.
Каква обаче е истината за лагера "Белене" и какво още ни споделиха доброволците - вижте в репортажа:
