Придвижването в градска среда е все по-голямо предизвикателство за уязвимите групи и хората с увреждания, дори в градове, където се работи активно в тази насока - като Враца.
Ремонтът на центъра във Враца върви с пълна сила, но в централната част не са поставени ориентири за незрящите, което застрашава безопасното придвижване на поне 120 души с нарушено зрение в града. Това разкри Биляна Киркова, председател на клуб за рехабилитация и социална интеграция на хора с нарушено зрение по време на дискусия във Враца на тема "Какво прави Европа за хората от уязвими групи в контекста на Европейския стълб за социални права?".
ЗАЩО ЩЕ ГЛАСУВАШ НА ЕВРОИЗБОРИТЕ? ОБЯСНИ И СПЕЧЕЛИ ГОЛЕМИ НАГРАДИ!
В централната част на града липсват точните ориентири за хора с нарушено зрение като водещи линии (релефни плочки) в оширените места. Те са поставени само на местата, на които се пресича, твърди Киркова.
"Ако някой може да се придвижи от общината до площад "Суми" с вързани очи и с бял бастун, ще получи моите поздравления", каза Киркова. По думите ѝ България не изпълнява европейската директива за достъпна градска среда.
Киркова, която също е незряща, призна, че не може да влезе сама в община Враца, тъй като към сградата няма никакъв ориентир за хората с нарушено зрение. „Много е трудно да се бориш за правата си в среда, в която почти никой не иска да те разбере“, заяви тя.
Макар проектът да има подкрепата на всички институции, в него са пропуснати някои от заложените неща. Незрящата е благодарна за направеното до момента, но смята, че то е недостатъчно. „Политиките звучат добре, но понякога остават само на хартия и са трудно изпълними“, отбелязва тя.
Публичното обсъждане на проекта не е получило достатъчна гласност и много от потърпевшите не са знаели за него, за да го посетят и да си кажат мнението. „Нямам лични претенции, имам претенции за 120 човека да се придвижват безопасно в града ни“, посочи Киркова.
Местната власт е наясно с проблема и е твърдо решена да го отстрани. "В проекта действително има пропуски, правим опит да ги коригираме и да бъде добавена обозначителна линия през целия централен булевард, така че незрящите да имат ориентир, по който да се движат", каза кметът на Враца Калин Каменов. В случай, че корекциите не бъдат одобрени, общината и проектантите са готови да поставят за тяхна сметка въпросните плочки. Местните власти вече залагат съоръжения за хора с увреждания във всички свои проекти.
Градоначалникът обеща поставянето на ориентири за незрящите, които се придвижват през центъра на града. "Много обществени сгради във Враца са непристъпни, непригодни и дори невъзможни за нуждите на уязвимите групи – възрастни хора, незрящи, деца с увреждания и др. Има още много какво да се направи по въпроса", обяви той.
Според Каменов обществото трябва да проявява повече съпричастност към уязвимите групи. "Ако създаваме достъпна среда и хората не я използват и я рушат, защото им пречи, тогава защо изобщо го правим?", попита риторично кметът.
Има ли адекватни политики за трудова заетост за хората с увреждания?
Хората с увреждания срещат проблеми и при наемането на работа. Приобщаването им е по-трудно, тъй като работодателите обикновено наемат хора без проблеми, дори да са с по-ниска квалификация. "Работодателите не наемат такива хора, защото не са склонни да направят приспособления за нормална работа", заяви Мария Александрова, врачанска ученичка с увреждания.
"Как ще се защити правото на хората с увреждания да работят и да не се гледа на тях като на второ качество хора", попита риторично Киркова.
Не бива да се разчита на добронамереността на работодателите, по-скоро са нужни политики, които ще ги накарат да наемат хора с увреждания. Когато това се случи, самите те ще се убедят, че това им е от полза и ще повярват, каза Боян Захариев, програмен директор на публичните политики към Институт "Отворено общество" и член на европейската мрежа за социална политика.
Злоупотребите със свидетелства на ТЕЛК комисиите рушат доверието към хората с увреждания. "Докато не спре пародията с ТЕЛК решенията, няма как да се даде възможност да работят на хората, които наистина имат нужда", посочи Каменов. Някои от тези решения директно забраняват на потърпевшия да работи, посочи той.
Според градоначалника всеки случай трябва да се разглежда индивидуално, а не спрямо медицинската експертиза, която не винаги е точна и адекватна. Често получаващите ТЕЛК решения може да са напълно здрави интелектуално, но заради обездвижване и физическа неспособност да им бъде забранено да работят каквото и да е. "Системата трябва да бъде променена не само от хора на високи позиции, но и от самите потърпевши", убедена е Мария Александрова.
"Ако Стивън Хокинг се беше родил в България, дали щеше да развие интелекта и уменията си?", попита риторично Каменов.
Още при раждането на дете с увреждания лекарите у нас съветват родителите му да го изоставят и държавата да се погрижи за него. „Опитайте да имате по-здраво дете“, най-често казват те. Точно тези глупости говорят в някои родилни отделения, гневно посочи кметът на Враца.
"Ако хората не сме съпричастни и си мълчим, смятайки, че едно или друго „не е наш проблем“, нищо няма да се промени", категоричен бе той.
Градоначалникът иска Враца да бъде добър пример и да дава шанс на хора с увреждания. "В момента има няколко младежи с увреждания, които работят в различни общински структури", посочи Каменов.
В северозападния град вече има добри примери - жена разказа как с помощта на Бюрото по труда синът ѝ, който е с увреждания, е нает на работа в Община Враца, в отдела за местни данъци и такси. "Очарована съм как колегите му приобщиха моя син, дадоха му много възможности и го вдъхновиха, че има нещо различно и не всичко е лошо", призна тя.
