Тенденцията към повече, но по-кратки пътувания е много благоприятна, защото около 76% от общо 1,2 млрд. международни посещения за 2015 г. са осъществени в района на произход на пътуващите.
Това каза служебният министър на туризма Стела Балтова по време на откриването на дискусията на тема „Краткосрочните пътувания – предпоставка за туризъм в четири сезона“ в рамките на 34-ата Международна туристическа борса „ВАКАНЦИЯ/ СПА ЕКСПО“, предаде Фокус.
По думите ѝ приблизително трима на всеки четири пътуващи европейци избират място за пътуване някъде в Европа. „Съвременна Европа е най-големият генератор на пътувания в световен план. 50% от всички международни посещения са осъществени от европейци“, коментира министърът на туризма.
По думите й страната ни трябва да се опита да удовлетвори новите потребности на пътуващите като предложи смарт-пакети. Министър Стела Балтова поясни, че това означава, че България трябва да предложи кратки, но запомнящи се почивки и то на такива цени, които ясно показват на посетителя, че спестява средства и има възможност да направи онлайн резервация.
„В подкрепа на това са следните факти. Пътуванията с една до три нощувки са 58% от всички пътувания, реализирани от гражданите на ЕС през 2016 г. Това означава близо 700 хил. кратки пътувиня. Над 2 пъти по-малко са пътуванията между 4 и 7 нощувки“, коментира министър Балтова. По думите ѝ средната продължителност на престоя е 5,2 дни. Тя поясни, че от 2005 г. насам се наблюдава спад в средната продължителност на престоя с около 10 пункта едновременно с нарастващ брой на пътуванията. „Това означава, че пътуващите вече не са удовлетворени от едно голямо годишно пътуване“, обясни Стела Балтова.
84% от пътуващите българи реализират пътуванията си в страната, допълни тя.
Министър Балтова поясни, че по данни на „Евростат“ всяко второ пътуване е кратко, с продължителност от 1 до 3 нощувки, а всяко трето - с 4 или повече нощувки. „Става видно, че средната продължителност на престоя на българите варира между 2,1 и 2,4 нощувки в периода 2001 -2015 г.“, каза тя и посочи, че това е почти два пъти по-малко от средния брой нощувки на чужденците.
„От това следва и считам, че може да твърдим, че обичайното за тях пътуване, всъщност е кратко. Българите обаче реализират над една трета от всички пътувания в страната“, каза тя и уточни, че пътуванията на българите през 2015 възлизат на 3 680 398, докато посещенията на чужденците са 7 98 794. „Всъщност се получава, че делът на пътуващите българи е 34 %, което ги прави много сериозен генериращ пазар“, коментира министър Балтова.
Според нея българите формират целевата група с най-голям потенциал за нови пътувания, особено извън активните сезони. Според нея кратките почивки могат да бъдат привлекателни само за посетители от пазари в близост.
Министър Балтова поясни, че България трябва да се насочи към своите традиционни пазари, каквито са Румъния, Гърция, Македония, Сърбия. По думите й тези пазари формират 31% от чуждестранния ни туристопоток.
„Пазари в близост, но извън топ 15 на генериращите ни пазари, са Албания, Унгария, Словакия, Италия, Баларус. Тези пазари считаме, че също могат да бъдат привлечени с предпразнични кампании, с ученически пътувания, но също така и със специализирани предложения и то могат да бъдат комбинации от спа, културен и екотуризъм“, коментира Стела Балтова.
Служебният министър подчерта, че страната ни трябва да продължи да работи за насърчаване на вътрешните пътувания. От статистиката е видно, че дългите пътувания са съсредоточени във Варненския и Бургаския туристически райони. В неморските райони типичното пътуване е кратко, в рамките на 3 нощувки.
„С оглед на това стимулирането на градските пътувания в България на българи и чужденци от близки пазари може да бъде разглеждано в две основни плоскости. От една страна може да бъде разглеждано като възможност за реализиране на ръст на посещенията в извън активните сезони“, каза тя. По думите й това може да бъде разгледано като възможност за намаляване на съществуващите диспропорции между морските и неморските туристически райони.