Минималните и максимални балове за прием на студенти се оказват тайна за редица наши висши учебни заведения, включително и за най-престижния - Софийския университет. Смислено обяснение за това няма - някои се оправдават, че така правели от години, други се позовават погрешно на новия еврорегламент за защита на личните данни (GDPR). Липсата на подобна информация обаче пречи на обществото да следи качеството на входа на университетите, които въпреки реформата всяка година трудно запълват местата за първокурсници. На самите студенти и техните семейства пък не позволява да се ориентират къде имат шанс да се класират. Това пише вестник Сега.
От няколко години Софийският университет не публикува минималните и максималните балове, като единственото обяснение е, че това било дългогодишна практика. До тази година медиите, обществото и кандидат-студентите можеха да се информират за баловете от Стената на плача, на която се изнасят резултатите на всички младежи. От тази година обаче Стената на плача не съществува, като оправданието е регламентът за личните данни. Подобно е обяснението и на Минно-геоложкия университет, откъдето също не публикуват баловете на своите нови студенти по тази причина.
Тъкмо заради неразбирането на новия режим и масовото презастраховане Комисията за защита на личните данни излезе с изрично становище, че не е необходимо съгласие, нито подписване на каквито и да било декларации за обработване на лични данни, от детски градини, училища и университети, ако се касае за тяхната обичайна професионална дейност. Случаят с изнасянето на резултатите на приетите младежи е точно такъв.
Информация за баловете не се открива в сайтовете още на редица вузове - Великотърновския университет, Техническия университет-София, Шуменския, Великотърновския, Югозападния, УАСГ, Икономическия университет - Варна и т.н. От ТУ-София обещаха да предоставят обобщена справка за баловете, която ще е готова в понеделник. Ректорът на Великотърновския университет проф. Христо Бонджолов пък коментира, че данни за баловете при тях се публикуват отдавна. "По принцип не е проблем, но става дума за конкуренция между вузовете", призна той.
Някои университети, като например УНСС, не са публикували на сайта си данни за баловете, но ги предоставят при поискване от медиите. От тяхната справка става ясно, че най-високи са средните балове за прием в направленията финанси, икономика и право, а най-ниски - за политология, администрация и управление и социология. При финансите например средните балове за мъжете са 25.64 (от 30), а за жените - 28.76. При социологията пък средните балове за мъжете са 20.94 (от макс. 30), а за жените - 22.10.
Част от университетите продължават да изнасят баловете на сайтовете си, включително и с имената на кандидат-студентите. Така е в Медицинския университет в София. От сайта му става ясно, че последният приет във фармация от квотата за мъже е с бал 24.66 (от максимален 30), което означава, че и тройка стига за прием в тази специалност. За медицина обаче баловете са доста по-високи. Последният приет мъж там е с бал 31.22 (от максимален 36), а за жените най-ниският бал е 34.20. Данни за баловете се откриват още в ХТМУ, МУ-Пловдив и МУ-Варна, като при последните два срещу резултатите са изписани входящи номера, а не имена на студенти.
