Също като лидера на Южна Африка Нелсън Мандела, Аун Сан Су Чи е станала символ на мирната съпротива срещу потисничеството.
Още: Промени в организацията на движението в София заради новогодишния концерт
Още: "Заради обилния снеговалеж": Над 100 населени места в страната още са без ток
66-годишната Аун Сан Су Чи прекарва последните две десетилетия под домашен арест, заради усилията си да въведе демокрация във военно управляваната Бирма.
Аун Сан Су Чи печели Нобелова награда за мир през 1991 г., една година след като партията й - Национална лига за демокрация, печели изборите, но бива дисквалифицирана от военните.
Тя е задържана под домашен арест за първите избори от две десетилетия насам в Мианмар на 7 ноември 2010 г., но е освободена шест дни след това.
Още: Изтеглят от пазара пет модела опасни фойерверки
Още: Отстранени са над 90% от авариите, причинени от снега в Западна България
На 1 април 2012 г. Аун Сан Су Чи спечели място в парламента на Мианмар. В свое изявление тя споделя, че влиза заради поддръжниците си, дори и реформите в страната да са трудни.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Най-важните новини за деня: 27 декември 2024 г.
Още: Отиде си българската художничка и моделиер Сълзица Борисова
Политическо родословие
Аун Сан Су Чи е дъщеря на генерал Аун Сан, който е герой на независимостта на страната. Той е убит през юли 1947 г. по време на преходния период, само шест месеца преди независимостта на Бирма. Аун Сан Су Чи е само на две години по това време.
Още: Прогноза за времето - 28 декември 2024 г. (събота)
Още: Сняг вали в 13 области на страната, пътищата са мокри и заснежени
През 1960 г. тя заминава за Индия с майка си Дау Кин Чи, която е назначена за посланик на Мианмар в Делхи.
Четири години по-късно Аун Сан Су Чи заминава за университета в Оксфорд, Великобритания, където учи философия, политика и икономика. Там тя среща бъдещия си съпруг Майкъл Арис.
След като живее и работи на периоди в Япония и Бутан, тя се установява във Великобритания и отглежда там двете си деца Александър и Ким. Но Мианмар никога не остава далеч от мислите й.
През 1988 г. Аун Сан Су Чи отива в Рангун, за да се грижи за тежко болната си майка. По това време Мианмар е по средата на голяма политическа криза. Хиляди студенти, офис работници и монаси излизат по улиците и искат демократични реформи.
„Като дъщеря на национален герой не мога да стоя безразлична към това, което се случва”, заявява Аун Сан Су Чи в своя реч в Рангун на 26 август 1988 година.
Скоро след това Су Чи застава начело на бунт срещу тогавашния диктатор, генерал Ни Уин.
Вдъхновена от мирните кампании на Мартин Лутър Кинг и Махатма Ганди, тя организира митинги и пътува из страната, като призовава за мирни демократични реформи и свободни избори.
Но демонстрациите са смазани брутално от армията, която превзема властта чрез преврат на 18 септември 1988 г.
Военното правителство свиква национални избори през 1990 г. Партията на Аун Сан Су Чи печели изборите, въпреки че тя самата е под домашен арест по това време. Но военните отказват да отстъпят контрола и остават на власт от тогава.
Домашен арест
Су Чи остава под домашен арест в Рангун шест години, докато не е освободена през 1995 г.
Тя отново е поставена под домашен арест през септември 2000 г., когато се опитва да замине до Мандалей, нарушавайки забраната си за пътуване.
През май 2002 г. Аун Сан Су Чи е освободена безусловно, но година по-късно е вкарана в затвора, след сблъсък на нейни поддръжници с мафия, подкрепяна от правителството. По-късно Су Чи е изпратена вкъщи, но отново под домашен арест.
Периодите под домашен арест Су Чи прекарва в учене и упражнения. Тя медитира, упражнява френския и японския си и релаксира, свирейки Бах на пиано.
От време на време й позволяват да вижда други членове на Националната лига за демокрация, както и отбрани дипломати. Но в по-ранните й арести не й позволяват да се вижда с никой. Дори не и е позволено да се види с двамата си сина и съпруга си, който умира от рак през 1999 г. Военните й предлагат да посети съпруга си, когато той е смъртно болен, но тя се чувства принудена да откаже от страх, че няма да бъде допусната отново в страната. Хунтата пък твърдо отказва виза на Арис и така той умира далеч от съпругата си.
През 2002 г. Су Чи е освободена от домашен арест, като й се дава правото да пътува в страната. Тя започва да пътува из Мианмар и организира срещи, които са посещавани от хиляди хора, отишли специално да видят нея. Това става противно на очакванията на генералите, които си мислят, че хората ще я забравят по време на дългото й задържане.
Военните използват членове на Съюза за солидарност и Асоциацията за развитие (ССАР) за атаки и тормоз при срещите на Националната лига за демокрация. На 30 май 2003 г. членове на ССАР нападат конвой от коли, в който се намира и Аун Сан Су Чи. Това е опит на военните да убият Су Чи като използват цивилен отряд. По този начин вината за случилото се няма да бъде хвърлена върху тях. Но шофьорът й успява да я измъкне на безопасно място. За съжаление, повече от 70 нейни поддръжници са бити до смърт при инцидента.
След тази атака Аун Сан Су Чи отново е задържана под домашен арест. Този път условията на задържането й са много по-стриктни. Телефонът й е прекъснат, спряна е пощата й и е отстранена доброволната охрана, която доброволци от партията й осигуряват. Това се случва през декември 2004 г.
Тъкмо преди да изтече срока на домашния й арест през май 2009 г., той отново е удължен заради нарушението на Су Чи да се вижда с външни лица. По това време американецът Джон Йетау достига до къщата й, като преплува езерото Иня и отказва да напусне дома на Су Чи.
През август 2009 г. Аун Сан Су Чи отново е осъдена и пратена в затвор за три години. В опит да успокоят международното недоволство по процеса местните власти намаляват присъдата до 18 месеца домашен арест. Не случайно датата на освобождаването й отново е насрочена за шест дни след изборите в Бирма. Така военните се погрижват тя отново да бъде задържана по време на избори.
Последният период на домашен арест за Су Чи свърши през ноември 2010 г. и най-сетне й бе позволено да се види със сина си Ким Арис, когото не бе виждала от десет години.
Когато на изборите през април тази година бяха освободени парламентарни места от политици, които ще заемат други държавни постове, партията на Су Чи влезе в парламента, но отказва да заеме местата си заради клетвата, която трябва да бъде положена, която утвърждава и защитава държавната конституция на хунтата.
„Някои са прекалено оптимистични за ситуацията”, сподели Су Чи в интервю преди изборите: „Ние сме предпазливо оптимистични. Все още сме в началото на пътя.”
„Много хора са на мнение, че демократичният процес тук е необратим. Това обаче не е така”, допълва Аун Сан Су Чи.
Международна подкрепа
Аун Сан Су Чи е носител на множество международни награди, включително Нобелова награда за мир, наградата "Сахаров" на Европейския парламент и Президентския медал на свободата на Съединените щати. Тя призова хората по целия свят да се присъединят към борбата за свобода в Мианмар, казвайки: „Моля ви, използвайте вашата свобода, за да прокламирате нашата.”
Източници: BBC, burmacampaign.org.uk
