Археолози разкриват тайните на мистичен манастир в Ахтопол (СНИМКИ)

За трета поредна година екип на Националния исторически музей, под ръководството на директора на музея - доц. д-р Бони Петрунова, стартира археологическите изследвания на средновековния манастир "Св. Йоан Продром" в Ахтопол.

Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"

Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини

Археолозите от НИМ продължават да разкриват тайните на загадъчния манастир, предполагаемо убежище на Агатополския митрополит, като през миналата година в наоса на църквата бяха открити два вкопани в скалата гроба, в които по всяка вероятност са погребани починали митрополити.

Според доц. Петрунова този някога могъщ манастир, е бил често поругаван и разрушаван в миналото, което го прави доста голямо предизвикателство в научно отношение. "Подобна констатация се потвърждава и от откритите на обекта гюлета, датиращи от казашките нападения през XVI – XVII в., описани в една анонимна приписка от богослужебна книга: „През 1623 г. казаци със седемнайсет Чайки опустошиха град Агатопол… Вързаха монасите на манастира, взеха ги със себе си и отидоха в Созопол…“. Надяваме се проучванията да открият нови доказателства за важната историческа роля на гр. Ахтопол през вековете, като това ще даде и възможност да се разкрият подробности свързани с архитектурата и оформлението на манастира, както и за ежедневния живот на неговите обитатели", казва доц. Петрунова.

Снимка Национален исторически музей

Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти

Още: Шоколадови изделия с грешни етикети: Опасни ли са за децата?

Само за първите няколко дни от тазгодишните разкопки вече са разкрити интересни културни ценности, като монета на византийския император Лъв VI (886-912). За Лъв VI Философ (или Мъдри) се знае, че той е този, който принуждава Симеон I Велики да прекъсне 30-годишния мир, наложен от Борис I Михаил. Същият, под давление на любовницата си Зоя Зауцена и баща й Стилиан Зауца, Лъв VI премества тържището за българските стоки от Константинопол в Солун и ги облага с тежки данъци, а след това пренебрегва пратениците на Симеон I (Рашев, 2007), като през лятото на 896 г. Симеон I предприема първия си поход към Константинопол, в резултат на който България получава от Византия територии между Черно море и Странджа (Златарски 1994).