В националната ни памет Априлската епопея, избухнала на 20 април по стар стил (1 май по нов стил) в Копривщица, е началото на българската свобода. Въстанието е потушено с много кръв и зверства, но то за пръв път принуждава света да обърне внимание на България. Впоследствие това носи и независимостта ни.
Априлското въстание е българската революция – морална и с оръжие, която се оказва, че е победила, независимо от потушаването на въстанието. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за "предприятието" обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието, чието име на предател е изтрито от паметника в местността.
От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на "мирната рая". При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие изпратените турски военни. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото "Кърваво писмо". Писмото е пренесено от 19-годишният Георги Салчев, който изминал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа.
От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Много са причините за кървавия и трагичен край на Априлското въстание, но то е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.
Апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история не като мъченици, а като герои, които с младостта си, с образоваността си, с безкористието на саможертвата си и 139 години след тези героични събития като недостижима мечта за българите. Тази недостижима мечта върви вече през столетията, заедно с предшествениците на Каблешков, на Бенковски, на Бачо Киро - Раковски, Левски и месец по-късно героично и самотно загиналия Христо Ботев.
И тази година в Клисура и Копривщица на 1 и 2 май по традиция има тържества и възстановки на събитията от преди 140 години. В Копривщица за първи път през 2014 г. учредиха народен копривщенски събор "Единение – 1876", който си постави за цел да организира годишнината от въстанието, както и всички религиозни, исторически и туристически празници в града. Целта на учредителите бе да намерят единението на историята и настоящето, на героите на града и сегашните жители, на традиция и новаторство. На 2 май по традиция ще се състои събор-поклонение в местността "Оборище".
